Спареният въздух на "Ледения бар" остана зад нас, когато излязохме на улицата. Ти затрепери от студа.
– Нямаш ли връхна дреха?
Ти поклати глава. Свалих си якето и те наметнах с него, докато вървяхме към колажа ми. Усмихна ми се благодарствено и аз почувствах как се сгрявам отвътре.
– Можеш ли да шофираш?
– Нищо ми няма – отвърнах аз. За известно време пътувахме в мълчание. Полата ти се беше вдигнала нагоре, когато седна, и аз се пресегнах и си сложих лявата ръка на коляното ти; заопипвах с пръсти бедрото ти. Ти си премести крака: съвсем малко, но достатъчно, за да изместиш ръката ми върху капачката на коляното.
– Изглеждаш превъзходно тази вечер.
– Наистина ли мислиш така? Благодаря ти.
Махнах си ръката, за да сменя скоростта. Когато я сложих на крака ти отново, я плъзнах малко по-нагоре и нежно загалих с пръсти кожата ти. Този път не помръдна.
Когато стигнахме до дома ми, ти започна да се разхождаш из дневната и да вдигаш разни неща, за да ги разгледаш. Това ме смущаваше, затова направих кафето колкото се може по-бързо. Един безсмислен ритуал, тъй като на никого от нас не му се пиеше, макар че ти пожела. Сложих чашите на стъклената маса и ти седна на дивана, полуобърната към мен. Прибрах косата зад ушите ти, като задържах ръцете си от двете страни на лицето ти за момент, преди да те целуна. Ти ми отвърна веднага, езикът ти започна да изследва устата ми, а ръцете ти обхождаха гърба и раменете ми. Избутах те нежно назад, като продължавах да те целувам, докато не легна под мен. Усетих как краката ти се увиват около моите: хубаво беше да съм с някого така страстен, така нетърпелив. Мари беше толкова лишена от ентусиазъм, че понякога като че ли я нямаше, тялото ѝ следваше движенията, но умът ѝ беше някъде другаде.
Плъзнах ръка нагоре по крака ти и стигнах до меката, гладка кожа на вътрешната част на бедрото ти. Пръстите ми се натъкнаха на нещо копринено, но ти отлепи уста от моята и се сви на дивана, отдалечи се от ръката ми.
– Забави малко – каза ми, но усмивката ти ми подсказа, че не си сериозна.
– Не мога – отвърнах аз. – Толкова си прекрасна – не мога да се спра.
По лицето ти се разля нежна червенина. Подпрях се с една ръка, а с другата вдигнах полата ти нагоре. Бавно плъзнах пръст под боксерките ти.
– Аз не...
– Тихо. – Целунах те. – Не разваляй момента. Ти си най-прекрасното нещо на света, Дженифър. Толкова много ме възбуждаш.
Отвърна ми на целувката и спря да се преструваш. Искаше го също толкова, колкото и самият аз.
27
Пътуването с влак от Бристъл до Суонзи отнема почти два часа и макар отчаяно да се нуждая да видя морето, съм благодарна за самотата и времето за размисъл. Въобще не успях да спя в ареста, умът ми препускаше до сутринта. Бях уплашена, че ако затворя очи, кошмарите ще се завърнат. Така че останах будна, стоях върху тънкия матрак и слушах виковете и блъскането, които се носеха по коридора. На сутринта тъмничарката ми предложи да се изкъпя, като ми показа бетонен участък в края на женското крило. Плочките бяха мокри и топка косми запушваше сифона като голям паяк. Не се възползвах от възможността и все още воня на килията, в която прекарах нощта.
Разпитаха ме отново, детективката и по-възрастният мъж. Бяха раздразнени от мълчанието ми, но не можех да им кажа повече.
– Аз го убих – повторих, – това не е ли достатъчно?
В крайна сметка се отказаха и ме накараха да седна на металната пейка до бюрото на ареста, докато си шепнеха нещо със сержанта.
– Пускаме ви – съобщи ми инспектор Стивънс и аз го погледнах недоумяващо, докато не ми обясни какво има предвид. Не очаквах да ме освободят и се почувствах виновна за облекчението, което изпитах, когато разбрах, че получавам още няколко седмици свобода.
Двете жени отсреща, които едва не забравят палтата си, слизат в Кардиф с чантите си с покупки. След себе си оставят днешния брой на "Бристъл Поуст" и аз го взимам, макар че не изгарям от желание да го чета.
Новината е на първа страница: Избягалият шофьор е заловен.
Дишането ми се ускорява, докато търся името си в статията, и въздишам облекчено, когато виждам, че не са го публикували.
Жена в средата на тридесетте е била арестувана във връзка със смъртта на петгодишния Джейкъб Джордан, който почина през ноември 2012-а, след като беше блъснат във Фишпондс. Жената е пусната под гаранция, но трябва да се яви в Централния полицейски участък на Бристъл следващия месец.