– Благодаря ти. Това означава много за мен.
– Налага се да тръгвам за работа. Забавлявай се довечера.– Целунах те.
– Не, ще го отменя. Положил си толкова усилия – ще е чудесно да отидем на вечеря. А и след като имам това – отново вдигна ключа, – ще бъда тук, когато се върнеш от работа.
Главоболието ми започна да отслабва, докато пътувах за работа, но не мина напълно, докато не се обадих в "Льо Пети Руж" и не запазих маса за тази вечер.
Вярна на думата си, ти ме чакаше, когато се прибрах у дома, беше облечена в провокативна рокля, която очертаваше по чудесен начин извивките на тялото ти и разкриваше дългите ти загорели крака.
– Как изглеждам? – Завъртя се с ръка на хълбока и ми се усмихна.
– Прекрасна си.
Равният ми глас не ти убягна и ти излезе от роля. Раменете ти леко увиснаха и едната ти ръка направи въртелив жест пред роклята.
– Прекалено впита ли е?
– Изглеждаш добре – казах аз. – Какви други дрехи имаш тук?
– Прекалено е впита, нали? Само дънките, които носих вчера, и чиста блуза.
– Чудесно – казах аз и дойдох до теб, за да те целуна. – Краката ти изглеждат по-добре в панталони, а и изглеждаш фантастично в тези дънки. Бягай да се преоблечеш и ще отидем да пийнем по нещо преди вечерята.
Притеснявах се, че ключът, който ти дадох, ще е грешка, но като че ли домакинстването се беше превърнало в страст за теб. Повечето дни, когато се прибирах от работа, ме посрещаше ароматът на прясно опечени сладкиши и пиле и макар готвенето ти да беше аматьорско, бързо се учеше. Когато направеше нещо, което не ми харесваше, просто го оставях настрана и следващия път се стараеше повече. Един ден те хванах да четеш книга с рецепти с химикал и лист хартия до теб.
– Какво е сос бешамел? – попита ме ти.
– Откъде да знам? – Денят беше тежък и бях доста изморен.
Сякаш не забеляза това.
– Ще правя лазаня. Както трябва, без продукти в буркани. Набавих си всички съставки, но имам чувството, че рецептата е написана на друг език.
Погледнах към продуктите, подредени на плота: лъскави червени чушки, домати, моркови и сурово говеждо месо. Зеленчуците бяха в кафяви хартиени пликове от пазара и дори месото изглеждаше така, все едно е направо от месарницата, а не от супермаркета. Вероятно беше прекарала целия следобед в приготовления.
Не знам какво ме накара да ти разваля вечерта. Нещо, свързано с гордостта, изписана на лицето ти, или може би увереността ти, спокойствието ти. Беше прекалено спокойна.
– Не съм гладен.
Ти посърна и аз веднага се почувствах по-добре, все едно бях отлепил лепенка или обелил коричка от рана.
– Съжалявам – казах ти аз. – Много усилия ли положи?
– Не, няма проблем – отвърна ти, но беше ясно, че си обидена. Затвори книгата. – Ще я направя друг път. – Надявах се да не се сърдиш цяла вечер, но като че ли беше забравила за всичко и отвори бутилка от евтиното вино, което харесваше. Аз си налях един пръст уиски и седнах срещу теб.
– Не мога да повярвам, че завършвам следващия месец – каза ти. – Времето минава толкова бързо.
– Мислила ли си какво ще правиш след това?
Ти сбърчи нос.
– Не точно. Ще си почина лятото, може би ще попътувам малко.
За първи път чувах, че имаш желание да пътуваш, и се запитах кой ли ти беше вкарал тази идея в главата и с кого смяташе да изпълниш желанието си.
– Можем да отидем в Италия – казах аз. – С удоволствие бих те завел във Венеция. Ще се влюбиш в архитектурата, а и има няколко невероятни галерии.
– Ще бъде страхотно. Сара и Изи ще ходят в Индия за месец, може да се присъединя към тях за две седмици или да по-обиколя малко Европа. – Засмя се. – О, не знам. Искам да правя всичко, това е проблемът!
– Може би трябва да почакаш малко. – Поклатих остатъка от уискито си в чашата. – В крайна сметка всички ще се втурнете да пътувате през лятото, след което ще се върнете и ще започнете да си търсите работа по едно и също време. Може би трябва да изпревариш другите, които ще се шляят по света.
– Може би.
Виждах, че не си убедена.
– Мислех си, когато напуснеш университета, да се преместиш да живееш при мен за постоянно.
Ти повдигна едната си вежда, все едно имаше някаква уловка.
– Логично е, на практика ти вече живееш тук, а и никога няма да си намериш самостоятелна квартира с парите, които ще изкарваш от работата, която си търсиш, така че ще свършиш в някой мизерен апартамент с още няколко души.
– Смятах да се върна у дома за известно време – каза ми ти.
– Изненадан съм, че искаш да имаш нещо общо с майка си, след като е изгонила баща ти.