Не ме чакай.
Не те помолих да дойдеш да живееш при мен, за да прекарвам нощите си сам. Една жена вече ме направи на глупак – нямаше да позволя това да се случи отново. Мяукането продължи и аз отидох да си взема втора бира. Можех да чуя животното от другата страна, затова отворих рязко вратата и го запратих настрани. Ситуацията беше комична и ме ободри за момент, преди да се върна в дневната и да видя кашата, която беше оставила по пода. Беше направила някакъв неумел опит да използваш само едната част от помещението, но имаше буца глина върху вестник – без съмнение мастилото му се беше отпечатало върху дървения под – и стъклени буркани, пълни с някакви тъмни субстанции и подредени в кутия за инструменти.
Котенцето измяука. Отпих от бирата си. По телевизията даваха научнопопулярен филм и гледах как лисица разкъсва заек на части. Усилих звука, но все още чувах животното. Мяукането се набиваше в главата ми. Гневът ми нарастваше все повече и повече и се превръщаше в горещата ярост, която познавах, но не можех да контролирам. Изправих се и отидох в кухнята.
Минаваше полунощ, когато се прибра у дома. Стоях в мрака на кухнята с празна бутилка от бира в ръка. Чух те да затваряш входната врата изключително внимателно, събу си ботушите и прекоси на пръсти разстоянието от коридора до кухнята.
– Забавлява ли се?
Ти изпищя, което щеше да ми бъде забавно, ако не ти бях толкова ядосан.
– Господи, Иън, изкара ми акъла! Какво правиш тук в тъмното? – Включи осветлението и флуоресцентната лампа оживя.
– Чаках те.
– Казах ти, че ще закъснея.
Говорът ти беше леко завален и се зачудих колко ли беше изпила.
– Всички отидохме на гости на Сара след пъба и... – Видя изражението на лицето ми и млъкна. – Какво има?
– Чаках те, за да не го откриеш сама – обясних ти аз.
– Какво да открия? – Изведнъж изтрезня. – Какво се е случило?
Посочих към пода, към котешката тоалетна, където котенцето лежеше безжизнено. Беше се вдървило през изминалите час-два и единият му крак сочеше нагоре.
– Гизмо! – Ръцете ти полетяха към устата ти и аз си помислих, че ще повърнеш. – О, Боже мой! Какво се случи?
Станах, за да те успокоя.
– Не знам. Прибрах се от работа и той повърна в дневната. Потърсих помощ от интернет, но след половин час умря. Много съжалявам, Дженифър, знам колко много го обичаше.
Разплака се, хлипаше в ризата ми, докато те държах в прегръдката си.
– Нямаше му нищо, когато излязох. – Погледна ме, търсеше отговори на лицето ми. – Не мога да разбера как се е случило.
Вероятно беше забелязала колебанието ми, защото се отдръпна назад.
– Какво? Какво не ми казваш?
– Вероятно не е нищо – казах аз. – Не искам да влошавам нещата.
– Кажи ми!
Въздъхнах.
– Когато се прибрах, го намерих в дневната.
– Бях го затворила в кухнята, както винаги – отговори ти, но вече беше започнала да се съмняваш в себе си.
Свих рамене.
– Вратата беше отворена, когато се прибрах. Гизмо беше накъсал парчета вестник от купчината до работното ти място. Вероятно е бил впечатлен от нещо. Не знам какво има в този буркан с червения етикет, но капакът го нямаше и Гизмо беше наврял носа си в него.
Ти пребледня.
– Това е гланцът за моделите ми.
– Отровен ли е?
Кимна.
– Има бариев карбонат в него. Доста е опасен и винаги, винаги се уверявам, че е затворен. О, Боже, случило се е по моя вина. Бедничкият Гизмо.
– Скъпа, не трябва да се обвиняваш. – Придърпах те в обятията си, притиснах те силно и те целунах по косата. Вонеше на цигарен дим. – Било е нещастен случай. Опитваш се да правиш толкова много неща. Трябвало е да останеш и да си довършиш модела до последния детайл – със сигурност Сара щеше да те разбере. – Ти се отпусна в ръцете ми и риданията ти започнаха да утихват. Взех ти сакото и оставих чантата ти на масата. – Хайде, да се качим горе. Ще стана преди теб на сутринта и ще се оправя с Гизмо.
Когато отидохме в спалнята, мълчеше през цялото време. Оставих те да си измиеш зъбите и лицето. Изгасих осветлението и легнах в леглото, а ти се сви до тялото ми като дете. Обожавах това, че се нуждаеше от мен толкова силно. Започнах да галя гърба ти и да целувам врата ти.
– Имаш ли нещо против да не го правим тази вечер? – попита ме ти.
– Това ще помогне – отвърнах аз. – Искам да те накарам да се чувстваш по-добре.
Стоеше неподвижна под мен, но когато те целунах, ти не ми отвърна. Влязох в теб и натиснах здраво, исках да провокирам реакция от твоя страна – каквато и да е – но ти затвори очи и не издаде никакъв звук. Отне ми цялото удоволствие от акта и егоизмът ти ме накара да те чукам по-грубо.