— Те не разбират. Виждал съм мъже да оживяват от рани, които са изглеждали фатални.
Девойката не отговори, сякаш забрави за гасконеца. Наведена над Кастила, тя продължи да гали челото му.
— Как да ви наричам? — попита Марсиак след малко.
— Ана-Лучия… Така предпочитам.
— Искате този кавалер да се вдигне на нозе, нали, Ана-Лучия?
Тя го прониза с поглед, сякаш този въпрос беше най-страшната обида за нея.
— В такъв случай трябва веднага да си тръгнете — продължи кротко Марсиак. — Наемниците, които се опитаха да ви отвлекат, несъмнено все още са по петите ви. Ако ви намерят тук, ще открият и него и тогава…
Тя го погледна изпълнена с безпокойство:
— Така ли смятате?…
— Сигурен съм, Ана-Лучия. Хайде, елате. Трябва да бъдете смела. Обещавам, че утре заедно ще се върнем тук.
Един час по-късно красивата Габриел, съдържателка на публичен дом на улица „Жабешка“ в Париж, дочу чукане по вратата. Тъй като никой в къщата не се отзова и понеже тропането продължи, тя си зададе въпроса защо плаща на портиера, и повече подразнена, отколкото ядосана, се показа на прозореца.
Отвън Марсиак повдигна сериозното си лице към нея, което я обезпокои, тъй като гасконецът беше по-скоро човек, който посреща с усмивка бедите.
— Нуждая се от теб, Габриел — рече той.
Държеше за ръка потънала в сълзи девойка.
16.
Каретата взе Рошфор от площад „Кръст Траоар“ и след кратък разговор с граф Дьо Понтеведра, скоро го остави пред скелетата, покриващи фасадата на Кардиналския дворец. Извънредният посланик на Испания поиска спешно тази тайна среща. Той обеща да направи важни разкрития и не излъга.
В едно от фоайетата на Кардиналския дворец Ла Фарг и Сен Люк чакаха. Бяха безмълвни и замислени, осъзнаваха колко важна е аудиенцията, която Негово Преосвещенство щеше да им даде. Без гаранция за успех, единственият им шанс да спасят Анес минаваше през Маланконтър, когото Ришельо пазеше и с когото несъмнено нямаше да се раздели лесно.
След като дълго размишлява, Сен Люк стана от пейката и се приближи към Ла Фарг, който гледаше прав през прозореца.
— Намерих това при Сесил — рече той доверително.
Подаде разпечатано писмо, написано на пожълтяла хартия.
Старият благородник сведе поглед, поколеба се и го взе.
— Какво е това?
— Четете, капитане.
Той се зачете, строг и изпънат, обзет от вълнение, което не позволи да се забележи. След това сгъна писмото, пъхна го в ръкава си и рече:
— Ти си го чел.
— Беше отворено и ако знаех какво съдържа, нямаше да го прочета.
— Прав си.
— Нищо не съм казал на другите.
— Благодаря.
Ла Фарг отново погледна към градините на Кардинала, където работници продължаваха да градят басейни. Дървета с корените в големи керамични саксии пристигаха с каруци.
— Знаехте ли, че имате дъщеря, капитане?
— Знаех.
— Защо го скрихте?
— За да я защитя и да запазя честта на майка ѝ.
— Ориан ли?
Ориан дьо Лувесиен, съпругата на този, който — докато извърши предателство при обсадата на Ла Рошел — беше най-добрият приятел на Ла Фарг.
— Да. И двамата с Лувесиен я обичахме, но тя избра него. И след това дойде тази нощ, когато…
Ла Фарг въздъхна, не завърши изречението, но добави:
— Така се роди Ан.
Сен Люк кимна с глава, невъзмутим зад червените стъкла на очилата си.
— Според вас защо Ориан е написала това писмо?
— Вероятно е искала един ден Ан да разбере кой е баща ѝ…
— Може би дъщеря ви е пристигнала в Париж с надеждата да ви намери…
— Да. Може би.
Изскърца врата и Рошфор премина през фоайето с бърза крачка, без да им обърне внимание. Той никога не чакаше ред, за да бъде приет от Кардинала.
— Това не ми харесва — измърмори мелезът.
В големия си и луксозен кабинет Ришельо разговаряше с отец Жозеф, когато Рошфор влезе и ги прекъсна. Те говореха за Ленкур, тъй като нямаха вести от него.
— Простете ми, че нахлух така, Ваше Преосвещенство. Но нося важни новини.
— Слушаме ви.
— Граф Дьо Понтеведра току-що ме информира, че кавалерът Д’Иребан е в Мадрид. Смяташе се, че е изчезнал, но той решил да се върне в Испания по свой собствен почин и без да се обажда на никого.
Кардиналът и отец Жозеф размениха многозначителни погледи: те не повярваха нито дума от онова, което чуха. След това Ришельо се изтегна във фотьойла си и въздъхна:
— Дали вестта е вярна, или не — рече капуцинът, — мисията на Остриетата вече е безпредметна, Ваше Преосвещенство…