Замислен, Ришельо се съгласи.
Все пак той помълча известно време, прецени всички обстоятелства и едва тогава заключи:
— Прав сте, отче. Нека влезе капитан Ла Фарг.
17.
В двореца на Ястреба, където Марсиак ги изпревари с четвърт час, Ла Фарг и Сен Люк намериха Остриетата, събрани в голямата зала.
— Ришельо отказа — обяви капитанът още щом влезе.
Съкрушени, всички се смълчаха, а Ла Фарг си сипа чаша вино и я изпи наведнъж.
— Той знае ли… — започна Балардийо с треперещ от гняв глас. — Знае ли, че Анес е в опасност? Знае ли, че е пленничка на Черния нокът? Знае ли…
— Всичко знае! — сухо отвърна Ла Фарг.
После добави с по-равен тон:
— Наясно е, тъй като аз му разказах какво е положението.
— И въпреки това отказва да ни предаде Маланконтър.
— Да.
— Този път Негово Преосвещенство доста бързо ще ни изостави — отбеляза Лепра, чийто мрачен поглед бе потънал в спомените, откъдето изникна смразяващият силует на Ла Рошел.
— Но има и още нещо, нали? — обади се Алмадес от един ъгъл, където се беше опрял до стената със скръстени ръце. — Ришельо не се е задоволил само с отказа да разговаряте с Маланконтър…
— Не — призна капитанът на Остриетата.
Той замълча за миг и заяви:
— На нашата мисия е сложен край. Твърди се, че кавалерът Д’Иребан се е върнал в Мадрид. Така че не е необходимо разследването тук, в Париж, да продължи.
— Но Иребан не съществува! — възкликна Марсиак. — Той и Сесил винаги са били едно и също лице! Как би могъл да се намира в Испания в този момент?
— Така ни беше заявено. Поне ако може да се вярва на извънредния посланик на Испания.
— Абсурд! — отсече Лепра. — Не е възможно Кардиналът да е повярвал на тази лъжа…
— По молба на Испания Ришельо ни повери тази мисия и пак по нейна молба ни я отнема. Преговорите, които в този момент се водят в Лувъра, са много по-важни от нас. Франция трябва да се хареса на Испания. И да внимава да не я раздразни…
— Затова искат да забравим дори за съществуването на Д’Иребан — намеси се Марсиак. — И на Маланконтър. И на Черния нокът, който плете интриги в сърцето на кралството ни!
— Заповядват ни — подчерта Ла Фарг.
— Нима ще изоставим Анес? — запита Балардийо.
— За това дори не стана дума.
Лепра стана и въпреки ранения си крак не можа да се сдържи да не обиколи нервно залата.
— Маланконтър остава най-добрата ни възможност да намерим Анес в най-кратък срок — рече той, размишлявайки на висок глас.
— Кардиналът благоволи само да каже, че Маланконтър е затворен в „Шатле“ в очакване да бъде изпратен в затвора на замъка „Венсен“ — обясни Сен Люк.
Лепра спря да се разхожда.
— Ще ида да говоря с Маланконтър — заяви той.
— Но той е пазен зорко! — възкликна мелезът. — Никой не може да го посети без специална заповед.
— Аз съм само в отпуск от отряда на мускетарите. Все още мога да нося мантията и господин Дьо Тревил няма да ми откаже помощ.
Всички замълчаха, за да преценят доколко е възможно осъществяването на подобна идея.
— Добре — рече Ла Фарг. — Да приемем, че успееш да стигнеш до Маланконтър. И после? Нямаш какво да му предложиш в замяна на сведенията, които ще искаш от него.
— Оставете ме да му река две думички — предложи Балардийо и стисна юмруци.
— Не — отговори Лепра. — Маланконтър и моя милост сме почти стари познати. Нека се опитаме да осъществим плана ми…
По-късно, докато Лепра се приготвяше, Ла Фарг задържа Марсиак за лакътя.
— Намери ли Сесил?
— Да. В болницата „Свети Луи“ до мъжа, когото обича, както предполагах. Тя е подслушвала на вратата, когато ни казахте, че Кастила агонизира там. Избягала е от двореца, за да иде при него.
— Сега на сигурно място ли се намира?
— На улица „Жабешка“. Никой няма да отиде да я търси в публичен дом, а Габриел и момичетата знаят как да се погрижат за нея.
— Мислех, че ти и Габриел сте…
— Скарани ли? — усмихна се широко гасконецът. — Да, малко… Да кажем, че тя не беше много щастлива, като чу, че ще се върна на служба под вашето командване. Много добре помни как свърши всичко това миналия път.
Замълча, размисли и като повдигна рамене, заключи:
— В края на краищата нейна работа е да реши дали да се омъжи за някой галантерист.
И се обърна, за да си тръгне в отлично настроение, когато капитанът го повика:
— Марсиак!
— Да?
— Благодаря.
Заинтригуван, гасконецът смръщи вежди, но не отговори нищо.