Но тази комедия не можеше да продължава до безкрай. Тъй като предаваше не толкова съществена информация, колкото на пръв поглед изглеждаше, и понеже тя винаги обслужваше в по-голяма степен Франция, отколкото враговете ѝ, Черният нокът най-накрая щеше да отгатне каква игра въртеше той. Трябваше да побърза, и то колкото е възможно повече, защото скоро щеше да бъде създадена френска драконова ложа…
В тесен кръг, като се има предвид, че само отец Жозеф беше в течение на заговора, Ришельо и Ленкур измислиха дързък план. Енсинът трябваше да бъде заловен. Обвинен в предателство, Ленкур беше арестуван, хвърлен в затвора, а след това — освободен, тъй като заплаши да разкрие много важни документи. Такива документи не съществуваха. Но явно се оказаха достатъчно значими, за да принудят Черния нокът да приеме искането на Ленкур: да го обяви за посветен заради заслугите му.
Впрочем планът не предвиждаше да се стигне чак дотук. Важното беше той да открие водача на Черния нокът във Франция и да научи датата и мястото на голямата церемония за посвещаване. Посредством Виелиста трябваше да информира Ришельо, за да бъде организиран голям ответен удар.
Но Виелиста не дойде на срещата.
И за това си имаше причина…
Виконтесата вдигна безразличен поглед към трупа на наемника и се усмихна на Ленкур.
— Ами сега?
Все така изправен пред насочения към него пищов на Ганиер, шпионинът на Кардинала се поколеба, още по-силно притисна Сен Жорж и посочи с брадичка Виелиста.
— Мъртъв ли е?
— Може би?
— Кой го предаде?
Този въпрос не даваше мира на Ленкур. С изключение на него, само Ришельо и отец Жозеф знаеха каква е ролята на Виелиста в играта. Дори предателят Сен Жорж не подозираше нищо.
— Никой — отговори младата жена.
— Тогава как…
— Не съм толкова наивна, колкото ме смятате, господине. Просто наредих да ви следят.
Ленкур смръщи вежди.
— Кой?
— То — тя посочи с пръст дракончето. — Благодарение на него научих за последната ви среща със стареца. Можете да се досетите какво се случи след това… Всъщност трябва да ви благодаря, че принудихте граф Дьо Понтеведра да отдалечи Остриетата на Кардинала от нас. Но много се опасявам, че това беше последната услуга, която ни оказахте…
Като разбра, че не може да стори нищо друго, освен да се опита да спаси живота си, Ленкур изрита с все сила жертвата си в глезените и рязко го бутна. Сен Жорж политна напред и се строполи в ръцете на Ганиер. Но той успя да стреля и улучи шпионина на Кардинала в рамото, докато се промъкваше през вратата и се опитваше да я затвори след себе си.
Ганиер се освободи от товара си, но вратата не се поддаде на натиска му, когато се хвърли да настигне беглеца. Той се обърна и погледна безпомощно към виконтесата.
Много спокойна, тя нареди:
— Да оставим на Савелда грижата да търси господин Дьо Ленкур. Ние тримата трябва да свършим доста по-важни неща. Церемонията не бива да закъснява.
21.
С фенер в едната ръка и рапира в другата, Савелда отвори с ритник вратата на празна и пълна с прах стая, слабо озарена от нощния зрак, който се прокрадваше през единственото прозорче. Той огледа помещението от прага, а в това време наемниците търчаха нагоре-надолу по стълбите.
— Тук няма никой! — обяви той. — Продължете издирването. Претърсете основно главната кула. Ленкур не може да е отишъл далече.
След това затвори вратата.
Мълчанието се възвърна и мина малко време, преди Анес да се спусне от гредите на тавана, за които се беше закрепила. Предпазливо долепи ухо до вратата и успокоена се върна назад и погледна през прозорчето. Тя не знаеше кой е Ленкур, и мисълта, че Савелда търси някой друг, а не нея, я поуспокои. Очевидно бягството ѝ все още не беше разкрито. Но бандитите, които претърсваха кулите, бяха не по-малко опасни за девойката.
Навън, сред руините на укрепения замък, на петдесетина метра от главната кула, ритуалът продължаваше.
Той започна при изгряването на луната, воден от Ганиер, който стоеше гологлав, облечен с церемониална роба. Произнасяше заклинанията на древен драконовски език, неразбираем за аудиторията, но чиято мощ, независимо че смисълът се губеше, проникваше в душите на зрителите. Разтърсени, кандидатите за посвещаване слушаха, обзети от магически плам.
После виконтесата, все така маскирана, се появи тържествено под топлата светлина на факлите и кладите, и зае мястото си пред жертвеника. Настъпи тежка тишина, а през това време Ганиер се приближи до нея и с наведена глава, със скръстени на корема ръце, се съсредоточи. Тогава тя започна на драконовски език дългата молитва на Прастарите дракони, чиито истински имена произнасяше, и ги призоваваше да защитят събралите се люде. Това продължи дълго, всеки Прастар дракон трябваше да бъде назован с титлата си и да бъдат изредени тесните му семейни връзки. Имената, които изричаше преди всеки панегирик, бяха повтаряни от Ганиер в качеството му на Първи посветен, а след това подети в хор от множеството.