Защото Остриетата на Кардинала бяха преминали в атака.
Благодарение на разкритията на Маланконтър, Ла Фарг И дружината му дискретно се появиха в замъка точно когато Анес сложи край на церемонията. Колкото и отчаяна да изглеждаше, тази инициатива им помогна, тъй като вниманието на всички се насочи към големия призрачен дракон. Ла Фарг, който мина по кратък път, ограден с нисък зид, стигна до навеса, където двамата ездачи на виверни, ненужни след като се стъмни, пазеха своите влечуги. С лула в устата, с тежки дисаги през рамо, Балардийо се насочи към крепостната стена, пречупи врата на някакъв пазач и зае мястото му пред главната порта. Сен Люк пък прекрачи безжизненото тяло на убития от него разбойник и се приближи към лагерния огън, около който се бяха събрали петима наемници — изумени, те следяха ужасяващия спектакъл, разиграващ се в небесата. По същото време Марсиак се промъкна в конюшнята.
В основния корпус Анес и Ленкур препускаха от покрив на покрив, за да заблудят хората на Савелда, когато навън първата мълния се стовари над мястото на церемонията. Обхванати от паника, адептите се разпръснаха, скрили глави в раменете си, последваха нови мълнии и наемниците, които охраняваха ритуала, също се изплашиха.
Балардийо реши, че е настъпил идеалният момент за действие. Той бръкна в дисагите, запали фитила на една граната с лулата си и я хвърли слепешката отвъд парапета, до който се беше навел. Веднага я последваха втора и трета, те експлодираха сред викове и сред тътена на свръхестествената буря. Тогава той погледна надолу, със задоволство откри труповете на пазачите, а после съзря виверна, която излетя от навеса. Изправи се и продължи да обсипва тълпата с гранати.
Наемниците, струпали се около лагерния огън, видяха как в далечината експлодират гранатите, извадиха рапири и…
… се вкамениха.
Един облечен в черно мъж, с очи, скрити зад червените стъкла на кръгли очила, които блестяха на светлината на пламъците, беше застанал зад тях. Той чакаше и беше изпънал ръка, в която държеше рапира. Изглеждаше едновременно небрежен и решен на всичко. Досетиха се, че е там от известно време. Осъзнаха, че трябва да минат през него. И въпреки че имаха опит в сраженията и в кланетата, някакво чувство на боязън ги обзе.
С изтръпнали от страх вътрешности, те си дадоха сметка, че ще умрат.
Паникьосани под тътена на мълниите, адептите и въоръжените мъже се затичаха към конюшнята, но вратите ѝ се отвориха широко, там бушуваше пожар, а освободените от Марсиак коне препуснаха насреща им. Изплашените жребци бутаха и тъпчеха първите изправили се на пътя им люде, хвърлиха в бяг следващите и цвилеха грозно, летейки на всички страни.
Силуетът на гасконеца се открои сред пламъците, той се измъкна оттам също с рапира в ръка. Светкавично се справи с неколцината оцелели, преряза едно гърло, прониза нечия гръд, смаза лицето на друг.
Като се възползва от секундата отдих, той вдигна очи към полудялото небе, след това забеляза Сен Люк, който бързо се отдалечаваше и спираше само за да срази изправилите се насреща му наемници. Внезапно мелезът се обърна към Марсиак и му посочи мрачното туловище на централната кула, към което тръгна. Гасконецът го разбра, пое след него, но преди това се наложи да елиминира двама нови противници.
Обкръжени на кулата, Анес и Ленкур смятаха, че краят им е дошъл, когато хвърлени отвисоко гранати с горящи фитили полетяха към смаяните наемници, предизвикаха панически бяг и експлодираха една след друга в облаци от барут; те успяха да разкъсат всички онези, които не смогнаха достатъчно бързо да се оттеглят към обходния път.
Изправена на задните си крака, пляскайки с криле, за да намали скоростта си, една виверна кацна на покрива.
— Капитане! — възкликна Анес, като видя кой язди влечугото.
— Бързо! — нареди Ла Фарг.
Подаде ѝ ръката си в ръкавица, но младата жена посочи Ленкур.
— Той също ще дойде.
— Какво? Не! Много ще натежим!
— Той също ще дойде!