Невъзмутим, мелезът измери с поглед Ганиер.
Под навеса остана само една виверна, която несъмнено щеше да избяга, ако не беше вързана. Сен Жорж я оседла и вече беше стъпил с единия ботуш на стремето, когато ясно чу:
— Отдръпни се.
Ранен, окървавен, Ленкур стоеше на няколко метра зад него и беше насочил пищов към гърдите му. Трудно му беше да държи очите си отворени, но в тях светеше фанатичен блясък.
— Изпълнявай — продължи той. — Откога чакам удобна възможност да ти пръсна мозъка.
Без да прави резки движения, Сен Жорж свали крака си от стремето и разпери ръце. Но не се обърна. И не се отдалечи от виверната и от пищовите, втъкнати в кобурите на седлото. Пищови зад гърба му, които Ленкур не успяваше да съзре.
— Можем да се разберем, Ленкур.
— Съмнявам се.
— Аз съм богат. Много богат…
— Златото ти е цената на твоята измяна. Колко верни мъже умряха по твоя вина? Несъмнено последните ти жертви бяха куриерите от Брюксел, чиито маршрути ти съобщи на Черния нокът. Ами преди тях?
— Златото си е злато. Блясъкът му не се променя.
— Твоето няма да ти потрябва там, където ще отидеш.
Внезапно Сен Жорж се обърна с пищов в ръка.
Чу се изстрел.
И Ленкур видя как предателят се свлича на земята с пробито око и отнесена от куршума задна част на черепа.
След това той се насочи към оседланата виверна.
Бурята се развихри още повече. Торнада от енергия се издигаха от земята, а мълниите падаха всяка секунда и образуваха дълбоки кратери. Замъкът сякаш беше подложен на артилерийска канонада, която целеше да го разруши.
— Тук! — изрева изведнъж Ла Фарг.
Той се наведе над току-що намерената Анес и повдигна главата ѝ. Младата жена беше в безсъзнание. Косите ѝ бяха целите в кърви. Но тя дишаше.
— Дали…? — цял треперещ запита протичалият Балардийо.
— Не. Жива е.
От една пробойна в крепостната стена изникна кавалер. Беше Алмадес, който водеше със себе си конете на Остриетата. Отлични бойни жребци, които, за щастие, не трепваха от грохота на сраженията.
— Анес не е в състояние да язди! — заяви Ла Фарг.
— Аз ще я нося! — отсече Балардийо.
Близо до тях падна мълния и ги покри с димяща пръст.
— Гледайте! — извика гасконецът.
Черната карета на виконтесата се появи от главната кула, карана от Сен Люк.
— Бъди благословен, Сен Люк — промълви Балардийо.
Мелезът спря каретата точно пред тях. Той трудно удържаше впряга. Конете цвилеха и подскачаха при всеки тътен, а колата се тресеше дори на място. Марсиак хвана здраво юздите и се опита да ги укроти.
Ла Фарг успя да отвори вратата и видя нечие лице.
— Вътре има някой!
Това беше Ганиер. Лежеше в безсъзнание, беше получил рана от рапира в лявото рамо.
— Ново приятелче! — не можа да спести иронията си Сен Люк. — Хайде! Бързо!
Балардийо грабна Анес на ръце и влезе в каретата. Ла Фарг затвори вратата след тях и смушка коня, който му предаде вече възседналият седлото гасконец.
— Напред! Скоро тук ще настъпи самият ад!
Сен Люк успя да подкара впрегнатите животни. Кавалерите яздеха отстрани и отваряха път на каретата, която се отдалечаваше в галоп. Като по чудо изплъзващи се от експлозиите, чийто вихър носеше покрай лицата им всевъзможни отломки, те излязоха през вратата точно преди страхотна мълния да я изкърти. Стремително летяха по криволичещия път, безмилостно мачкаха озовалите се насреща им бегълци и оставиха зад гърба си руините, станали жертва на разрушителната стихия от магически енергии.
Изведнъж се възцари ужасяваща тишина и от небето се стовари ослепителна сила. С апокалиптичен тътен тя помете последните останки от замъка и удави в озарението си силуета на една виверна с ездач, която се отдалечаваше в небесата.
По същото време на четвърт левга разстояние се издигаше желязна ограда сред горичка от млади фиданки. Савелда пръв я премина, като се пребори с острите храсти; последваха го двама души, които носеха виконтесата. Тя беше отново възрастна, завинаги се беше превърнала в старица: лицето ѝ беше набръчкано и съсухрено; кожата ѝ беше изгубила свежестта и красотата си; дългите ѝ руси коси бяха посивели; а свежите ѝ устни бяха сухи и мършави. Черна течност се стичаше от устата и от ноздрите ѝ, дишаше тежко, стенеше, хълцаше.