— Намерих това при Сесил — рече той доверително.
Подаде разпечатано писмо, написано на пожълтяла хартия.
Старият благородник сведе поглед, поколеба се и го взе.
— Какво е това?
— Четете, капитане.
Той се зачете, строг и изпънат, обзет от вълнение, което не позволи да се забележи. След това сгъна писмото, пъхна го в ръкава си и рече:
— Ти си го чел.
— Беше отворено и ако знаех какво съдържа, нямаше да го прочета.
— Прав си.
— Нищо не съм казал на другите.
— Благодаря.
Ла Фарг отново погледна към градините на Кардинала, където работници продължаваха да градят басейни. Дървета с корените в големи керамични саксии пристигаха с каруци.
— Знаехте ли, че имате дъщеря, капитане?
— Знаех.
— Защо го скрихте?
— За да я защитя и да запазя честта на майка ѝ.
— Ориан ли?
Ориан дьо Лувесиен, съпругата на този, който — докато извърши предателство при обсадата на Ла Рошел — беше най-добрият приятел на Ла Фарг.
— Да. И двамата с Лувесиен я обичахме, но тя избра него. И след това дойде тази нощ, когато…
Ла Фарг въздъхна, не завърши изречението, но добави:
— Така се роди Ан.
Сен Люк кимна с глава, невъзмутим зад червените стъкла на очилата си.
— Според вас защо Ориан е написала това писмо?
— Вероятно е искала един ден Ан да разбере кой е баща ѝ…
— Може би дъщеря ви е пристигнала в Париж с надеждата да ви намери…
— Да. Може би.
Изскърца врата и Рошфор премина през фоайето с бърза крачка, без да им обърне внимание. Той никога не чакаше ред, за да бъде приет от Кардинала.
— Това не ми харесва — измърмори мелезът.
В големия си и луксозен кабинет Ришельо разговаряше с отец Жозеф, когато Рошфор влезе и ги прекъсна. Те говореха за Ленкур, тъй като нямаха вести от него.
— Простете ми, че нахлух така, Ваше Преосвещенство. Но нося важни новини.
— Слушаме ви.
— Граф Дьо Понтеведра току-що ме информира, че кавалерът Д’Иребан е в Мадрид. Смяташе се, че е изчезнал, но той решил да се върне в Испания по свой собствен почин и без да се обажда на никого.
Кардиналът и отец Жозеф размениха многозначителни погледи: те не повярваха нито дума от онова, което чуха. След това Ришельо се изтегна във фотьойла си и въздъхна:
— Дали вестта е вярна, или не — рече капуцинът, — мисията на Остриетата вече е безпредметна, Ваше Преосвещенство…
Замислен, Ришельо се съгласи.
Все пак той помълча известно време, прецени всички обстоятелства и едва тогава заключи:
— Прав сте, отче. Нека влезе капитан Ла Фарг.
17.
В двореца на Ястреба, където Марсиак ги изпревари с четвърт час, Ла Фарг и Сен Люк намериха Остриетата, събрани в голямата зала.
— Ришельо отказа — обяви капитанът още щом влезе.
Съкрушени, всички се смълчаха, а Ла Фарг си сипа чаша вино и я изпи наведнъж.
— Той знае ли… — започна Балардийо с треперещ от гняв глас. — Знае ли, че Анес е в опасност? Знае ли, че е пленничка на Черния нокът? Знае ли…
— Всичко знае! — сухо отвърна Ла Фарг.
После добави с по-равен тон:
— Наясно е, тъй като аз му разказах какво е положението.
— И въпреки това отказва да ни предаде Маланконтър.
— Да.
— Този път Негово Преосвещенство доста бързо ще ни изостави — отбеляза Лепра, чийто мрачен поглед бе потънал в спомените, откъдето изникна смразяващият силует на Ла Рошел.
— Но има и още нещо, нали? — обади се Алмадес от един ъгъл, където се беше опрял до стената със скръстени ръце. — Ришельо не се е задоволил само с отказа да разговаряте с Маланконтър…
— Не — призна капитанът на Остриетата.
Той замълча за миг и заяви:
— На нашата мисия е сложен край. Твърди се, че кавалерът Д’Иребан се е върнал в Мадрид. Така че не е необходимо разследването тук, в Париж, да продължи.
— Но Иребан не съществува! — възкликна Марсиак. — Той и Сесил винаги са били едно и също лице! Как би могъл да се намира в Испания в този момент?
— Така ни беше заявено. Поне ако може да се вярва на извънредния посланик на Испания.
— Абсурд! — отсече Лепра. — Не е възможно Кардиналът да е повярвал на тази лъжа…
— По молба на Испания Ришельо ни повери тази мисия и пак по нейна молба ни я отнема. Преговорите, които в този момент се водят в Лувъра, са много по-важни от нас. Франция трябва да се хареса на Испания. И да внимава да не я раздразни…
— Затова искат да забравим дори за съществуването на Д’Иребан — намеси се Марсиак. — И на Маланконтър. И на Черния нокът, който плете интриги в сърцето на кралството ни!