— Заповядват ни — подчерта Ла Фарг.
— Нима ще изоставим Анес? — запита Балардийо.
— За това дори не стана дума.
Лепра стана и въпреки ранения си крак не можа да се сдържи да не обиколи нервно залата.
— Маланконтър остава най-добрата ни възможност да намерим Анес в най-кратък срок — рече той, размишлявайки на висок глас.
— Кардиналът благоволи само да каже, че Маланконтър е затворен в „Шатле“ в очакване да бъде изпратен в затвора на замъка „Венсен“ — обясни Сен Люк.
Лепра спря да се разхожда.
— Ще ида да говоря с Маланконтър — заяви той.
— Но той е пазен зорко! — възкликна мелезът. — Никой не може да го посети без специална заповед.
— Аз съм само в отпуск от отряда на мускетарите. Все още мога да нося мантията и господин Дьо Тревил няма да ми откаже помощ.
Всички замълчаха, за да преценят доколко е възможно осъществяването на подобна идея.
— Добре — рече Ла Фарг. — Да приемем, че успееш да стигнеш до Маланконтър. И после? Нямаш какво да му предложиш в замяна на сведенията, които ще искаш от него.
— Оставете ме да му река две думички — предложи Балардийо и стисна юмруци.
— Не — отговори Лепра. — Маланконтър и моя милост сме почти стари познати. Нека се опитаме да осъществим плана ми…
По-късно, докато Лепра се приготвяше, Ла Фарг задържа Марсиак за лакътя.
— Намери ли Сесил?
— Да. В болницата „Свети Луи“ до мъжа, когото обича, както предполагах. Тя е подслушвала на вратата, когато ни казахте, че Кастила агонизира там. Избягала е от двореца, за да иде при него.
— Сега на сигурно място ли се намира?
— На улица „Жабешка“. Никой няма да отиде да я търси в публичен дом, а Габриел и момичетата знаят как да се погрижат за нея.
— Мислех, че ти и Габриел сте…
— Скарани ли? — усмихна се широко гасконецът. — Да, малко… Да кажем, че тя не беше много щастлива, като чу, че ще се върна на служба под вашето командване. Много добре помни как свърши всичко това миналия път.
Замълча, размисли и като повдигна рамене, заключи:
— В края на краищата нейна работа е да реши дали да се омъжи за някой галантерист.
И се обърна, за да си тръгне в отлично настроение, когато капитанът го повика:
— Марсиак!
— Да?
— Благодаря.
Заинтригуван, гасконецът смръщи вежди, но не отговори нищо.
18.
В „Шатле“ надзирателите и персоналът застъпваха на смяна в пет часа вечерта. Сложил синята си мантия със сребърни кръстове, украсени с лилии, Лепра пристигна двайсет минути по-рано на пропуска, показа документа, подписан лично от господин Дьо Тревил, капитан на мускетарите на Негово Величество, и беше отведен до килията на Маланконтър. Мъжът беше тикнат в Ямата, една от единочките в подземието. Тук царяха влага и смрад на гнило, пагубни за здравето и за смелостта дори на най-издръжливите.
Тъмничарят подаде фенера си на Лепра, каза му, че ще чака в другия край на коридора, и затвори вратата. Светлината беше слаба. Тя едва проникваше в зловещия зандан, но беше достатъчна, за да заслепи затворника. Мръсен и грохнал, миришещ на урина и на изпражнения, той седеше върху разпръсната слама, опрял гръб до стената, към която беше окован за китките. Положението му го принуждаваше да стои с вдигнати нагоре ръце, а русите му коси провисваха пред лицето.
— Лепра? — рече и присви зениците си. — Ти ли си, кавалере?
— Да, аз съм.
— Много мило, че дойде да ме посетиш. Искаш ли малко застояла вода? Мисля, че се намира и крайче хляб, което плъховете не са изгризали…
— Дойдох да говоря с теб.
Мускетарят премести рапирата си от драконова кост назад, клекна пред Маланконтър и остави фенера помежду им.
— Знаеш ли какво те чака? — попита той.
— Готов съм да се обзаложа, че скоро ще ми зададат много въпроси.
— Ще отговориш ли?
— Стига да мога да спася живота си.
— Тогава говори. Ако ми кажеш каквото е нужно, ще ти помогна.
Маланконтър се опита да се ухили, но усмивката му се превърна в гримаса, която подчерта белега на ръба на фините му устни.
— Съмнявам се, че си в състояние да ми предложиш нещо, кавалере.
— Лъжеш се. Онези, които ще дойдат след мен, ще ти поставят същите въпроси, но по съвсем друг начин. В „Шатле“ има достатъчно палачи…
— Кардиналът няма веднага да ме подложи на мъчения. Той първо ще поиска да разбере дали съм готов да разкажа онова, което ми е известно. Ще отговоря утвърдително и ще се отнесат добре към мен. Аз не съм герой, Лепра. Напълно съгласен съм да съдействам и се нуждая само от малко уважение.