— Бързо! — рече Ленкур.
Под прикритието на бойниците, по обиколния път те се насочиха към третата кула. Движеха се бързо, колкото им беше по силите, без да се обръщат назад, и започнаха да се надяват, че ще се измъкнат благополучно, когато пронизителен вик отекна наблизо: дракончето на виконтесата летеше наравно с тях и сочеше къде се намират. Всички погледи се насочиха натам. Наемниците се вдигнаха като по тревога.
Ленкур насочи пищова си и уби влечугото с един куршум, който му откъсна главата.
— Излишен изстрел — коментира Анес.
— Не съвсем — отговори шпионинът на Кардинала, мислейки си за Виелиста, който бе заловен до вина на дракончето.
Намираха се по средата между втората и третата кула, към която наемниците на Савелда вече летяха. Двамата бегълци тичаха под обстрела на неточните и откъслечни изстрели, пристигнаха първи и се опитаха да вдигнат капака.
Той беше залостен.
— По дяволите! — изруга Ленкур.
Анес прецени положението. Савелда и хората му напредваха от първата кула по обиколния път. Други вече бяха превзели втората и им отнеха възможността за отстъпление. Земята се намираше на петдесет метра разстояние. Нямаше време да разбият капака.
Бяха заловени.
Анес и Ленкур застанаха с опрени един в друг гърбове, приготвиха се да посрещнат ударите на противника… и зачакаха.
Крайно предпазливи, наемниците забавиха ход, наобиколиха ги, а Савелда, спокоен и усмихнат, се приближи.
Кръг от рапири се очерта около бегълците, решени да умрат, но да не се предават.
— Обикновено — промърмори Анес сякаш на себе си — именно в такъв момент злото се появява…
Ленкур я чу.
— Какво казахте? — подхвърли той през раненото си рамо.
— Нищо. Очарована съм, че ви срещнах.
— Аз също.
И помощта се появи от небето.
22.
Замъкът беше потънал в хаос, предизвикан от развихрянето на енергиите, които се освободиха при разрушаването на Сферата на душата. От нощното небе падаха мълнии — те поразяваха дървета и храсти, повдигаха чимове трева, трошаха камъни, рушаха крепостната стена. Една от тях разцепи жертвеника, а Ганиер хвърли церемониалната си роба и побягна, носейки изпадналата в безсъзнание виконтеса. Хора крещяха. Коне цвилеха панически. Адепти и наемници търчаха във всички посоки, без да знаят къде да се скрият и от кого да се пазят.
Защото Остриетата на Кардинала бяха преминали в атака.
Благодарение на разкритията на Маланконтър, Ла Фарг И дружината му дискретно се появиха в замъка точно когато Анес сложи край на церемонията. Колкото и отчаяна да изглеждаше, тази инициатива им помогна, тъй като вниманието на всички се насочи към големия призрачен дракон. Ла Фарг, който мина по кратък път, ограден с нисък зид, стигна до навеса, където двамата ездачи на виверни, ненужни след като се стъмни, пазеха своите влечуги. С лула в устата, с тежки дисаги през рамо, Балардийо се насочи към крепостната стена, пречупи врата на някакъв пазач и зае мястото му пред главната порта. Сен Люк пък прекрачи безжизненото тяло на убития от него разбойник и се приближи към лагерния огън, около който се бяха събрали петима наемници — изумени, те следяха ужасяващия спектакъл, разиграващ се в небесата. По същото време Марсиак се промъкна в конюшнята.
В основния корпус Анес и Ленкур препускаха от покрив на покрив, за да заблудят хората на Савелда, когато навън първата мълния се стовари над мястото на церемонията. Обхванати от паника, адептите се разпръснаха, скрили глави в раменете си, последваха нови мълнии и наемниците, които охраняваха ритуала, също се изплашиха.
Балардийо реши, че е настъпил идеалният момент за действие. Той бръкна в дисагите, запали фитила на една граната с лулата си и я хвърли слепешката отвъд парапета, до който се беше навел. Веднага я последваха втора и трета, те експлодираха сред викове и сред тътена на свръхестествената буря. Тогава той погледна надолу, със задоволство откри труповете на пазачите, а после съзря виверна, която излетя от навеса. Изправи се и продължи да обсипва тълпата с гранати.
Наемниците, струпали се около лагерния огън, видяха как в далечината експлодират гранатите, извадиха рапири и…