… се вкамениха.
Един облечен в черно мъж, с очи, скрити зад червените стъкла на кръгли очила, които блестяха на светлината на пламъците, беше застанал зад тях. Той чакаше и беше изпънал ръка, в която държеше рапира. Изглеждаше едновременно небрежен и решен на всичко. Досетиха се, че е там от известно време. Осъзнаха, че трябва да минат през него. И въпреки че имаха опит в сраженията и в кланетата, някакво чувство на боязън ги обзе.
С изтръпнали от страх вътрешности, те си дадоха сметка, че ще умрат.
Паникьосани под тътена на мълниите, адептите и въоръжените мъже се затичаха към конюшнята, но вратите ѝ се отвориха широко, там бушуваше пожар, а освободените от Марсиак коне препуснаха насреща им. Изплашените жребци бутаха и тъпчеха първите изправили се на пътя им люде, хвърлиха в бяг следващите и цвилеха грозно, летейки на всички страни.
Силуетът на гасконеца се открои сред пламъците, той се измъкна оттам също с рапира в ръка. Светкавично се справи с неколцината оцелели, преряза едно гърло, прониза нечия гръд, смаза лицето на друг.
Като се възползва от секундата отдих, той вдигна очи към полудялото небе, след това забеляза Сен Люк, който бързо се отдалечаваше и спираше само за да срази изправилите се насреща му наемници. Внезапно мелезът се обърна към Марсиак и му посочи мрачното туловище на централната кула, към което тръгна. Гасконецът го разбра, пое след него, но преди това се наложи да елиминира двама нови противници.
Обкръжени на кулата, Анес и Ленкур смятаха, че краят им е дошъл, когато хвърлени отвисоко гранати с горящи фитили полетяха към смаяните наемници, предизвикаха панически бяг и експлодираха една след друга в облаци от барут; те успяха да разкъсат всички онези, които не смогнаха достатъчно бързо да се оттеглят към обходния път.
Изправена на задните си крака, пляскайки с криле, за да намали скоростта си, една виверна кацна на покрива.
— Капитане! — възкликна Анес, като видя кой язди влечугото.
— Бързо! — нареди Ла Фарг.
Подаде ѝ ръката си в ръкавица, но младата жена посочи Ленкур.
— Той също ще дойде.
— Какво? Не! Много ще натежим!
— Той също ще дойде!
Не беше нито мястото, нито времето да спорят: около тях наемниците отново се скупчваха.
Анес и Ленкур се качиха зад Ла Фарг, който дръпна поводите и виверната потегли. Тя направи няколко тежки крачки към парапета. Виждайки, че плячката му се измъква, Савелда изтича към тях, прицели се, изкрещя на хората си да се пазят и стреля. Куршумът от пищова му премина през дългия врат на виверната точно когато тя се хвърли в бездната. Влечугото потрепери. Изненадата, болката и прекалено тежкият ѝ товар я принудиха да започне да пада. Тя разпери криле едва когато земята приближаваше, и Ла Фарг с всички сили се стараеше да я командва. Виверната успя да полети в последната секунда. Коремът ѝ се отърка в паветата. Острите ѝ нокти одраскаха камъка и полетяха искри. Премина през малкия двор, без да има възможност да се издигне нависоко. Ла Фарг успя само да я насочи към вратата на основната кула. Влечугото с бясна скорост се опита да префучи под свода. Но тялото му беше много едро. Ударът строши кожените му криле. Виверната изръмжа от болка. Подобно на хвърлен по наклон огромен камък, тя премина по спуснатия подвижен мост. Преобърна се сред вихрушка от кръв и прах. Изхвърли ездачите си. Накрая се строполи върху една от запалените за церемонията клади.
Балардийо видя как виверната изхвърча от основната кула и три тела полетяха във въздуха.
— Анес! — изрева той, преди влечугото с пречупени криле да падне в кладата.
Прескочи парапета, озова се шест метра по-ниско и продължи да тича, без да усеща болката в изкълчения си глезен. Двама наемници драки го атакуваха. Той не забави ход, не извади рапирата си. Свали от рамото все още пълните с гранати дисаги, развъртя ги над главата си, разби нечие слепоочие и премаза друга люспеста челюст. Отново си плю на петите, разблъска всички, които се изпречваха на пътя му, и не спря да повтаря:
— Анес!… Анес!…
Видя Ла Фарг, който се изправяше, и отиде към него.
— Анес! Къде е Анес?
Капитанът, все още замаян, се олюляваше. Той премига и едва не се строполи на земята. Балардийо го задържа.
— Капитане! Къде е тя? Къде е Анес?
— Аз… Аз не зная…
Пристигна Марсиак.
— Какво става? — попита той, опитвайки се да се предпази от мълниите и от заслепяването, предизвиквано от магическите светкавици.
— Търся Анес! — обясни старият войник с ужас в гласа. — Тя е някъде тук! Помогни ми!