— Анес не е в състояние да язди! — заяви Ла Фарг.
— Аз ще я нося! — отсече Балардийо.
Близо до тях падна мълния и ги покри с димяща пръст.
— Гледайте! — извика гасконецът.
Черната карета на виконтесата се появи от главната кула, карана от Сен Люк.
— Бъди благословен, Сен Люк — промълви Балардийо.
Мелезът спря каретата точно пред тях. Той трудно удържаше впряга. Конете цвилеха и подскачаха при всеки тътен, а колата се тресеше дори на място. Марсиак хвана здраво юздите и се опита да ги укроти.
Ла Фарг успя да отвори вратата и видя нечие лице.
— Вътре има някой!
Това беше Ганиер. Лежеше в безсъзнание, беше получил рана от рапира в лявото рамо.
— Ново приятелче! — не можа да спести иронията си Сен Люк. — Хайде! Бързо!
Балардийо грабна Анес на ръце и влезе в каретата. Ла Фарг затвори вратата след тях и смушка коня, който му предаде вече възседналият седлото гасконец.
— Напред! Скоро тук ще настъпи самият ад!
Сен Люк успя да подкара впрегнатите животни. Кавалерите яздеха отстрани и отваряха път на каретата, която се отдалечаваше в галоп. Като по чудо изплъзващи се от експлозиите, чийто вихър носеше покрай лицата им всевъзможни отломки, те излязоха през вратата точно преди страхотна мълния да я изкърти. Стремително летяха по криволичещия път, безмилостно мачкаха озовалите се насреща им бегълци и оставиха зад гърба си руините, станали жертва на разрушителната стихия от магически енергии.
Изведнъж се възцари ужасяваща тишина и от небето се стовари ослепителна сила. С апокалиптичен тътен тя помете последните останки от замъка и удави в озарението си силуета на една виверна с ездач, която се отдалечаваше в небесата.
По същото време на четвърт левга разстояние се издигаше желязна ограда сред горичка от млади фиданки. Савелда пръв я премина, като се пребори с острите храсти; последваха го двама души, които носеха виконтесата. Тя беше отново възрастна, завинаги се беше превърнала в старица: лицето ѝ беше набръчкано и съсухрено; кожата ѝ беше изгубила свежестта и красотата си; дългите ѝ руси коси бяха посивели; а свежите ѝ устни бяха сухи и мършави. Черна течност се стичаше от устата и от ноздрите ѝ, дишаше тежко, стенеше, хълцаше.
Но беше жива.
Нов ден
1.
Изминаха два дни; на третата сутрин Рошфор потърси Ла Фарг, който по-малко от час по-късно беше приет насаме от Ришельо. Седнал зад бюрото си, с лакти на рамките на фотьойла си и със скръстени пред устните му пръсти, Кардиналът дълго се взира в невъзмутимия стар капитан.
Най-после, той каза:
— Господин Дьо Тревил е проявил особено благоволение и е освободил господин Лепра от „Шатле“, нали? Ако нещата зависеха от мен…
Изпънат, вперил поглед право напред, Ла Фарг не отговори.
— Както господин Дьо Тревил твърди — поде отново Ришельо, — въпросният Маланконтър се подиграл с вашия човек, откраднал му дрехите и напуснал затвора преоблечен, като се възползвал от смяната на стражата. Затова ми се струва, че господин Лепра не е такъв, какъвто…
— Никой не е безгрешен, Ваше Преосвещенство.
— Няма съмнение, така е… Естествено, най-лошото, като изключим унизеното достойнство на господин Лепра, е това, че Маланконтър е изчезнал. Знаете ли къде се намира?
— Съвсем не. Но ми се струва, че залавянето на маркиз Дьо Ганиер компенсира тази загуба. Маланконтър се подчиняваше на Ганиер. А господарят винаги знае повече от слугата си.
— Значи сме спечелили от размяната.
— Да, Ваше Преосвещенство. И то — много.
— Ще видим…
Кардиналът обърна поглед към прозореца.
— Как се чувства баронеса Дьо Водрьой?
— Възстановява се.
— А останалите?
— Всички са доста по-добре. Последните дни почивка им се отразиха чудесно.
— Хубаво, хубаво… Остава да обсъдим обстоятелството, че ви заповядах да стоите настрана.
— Вярно е.
— Отец Жозеф ме предупреди, че ще проявите неподчинение. Имате ли да кажете нещо във ваша защита?
— Да. Смятам, че Ваше Преосвещенство не държеше да му се подчиня.
— Така ли?
— Смятам, че Ваше Преосвещенство знаеше, че ще се доверя на едно от моите… от вашите Остриета. Смятам също така, че Ваше Преосвещенство се досети, че ще се противопоставя на Черния нокът. Накрая, смятам, че Ваше Преосвещенство не можеше да стори нищо друго, освен да ми даде такива заповеди, които да се харесат на Испания. Но въпреки всичко Ваше Преосвещенство дълбоко се надяваше, че ще продължа.