— И откъде измислихте това, капитане?
— Преди всичко, защото познавам отлично загрижеността ви за доброто на Франция, Ваше Преосвещенство.
— Добре. А после?
— Нищо не ви принуждаваше да споделите с мен, че Маланконтър е задържан. Казвайки ми това, вие намерихте начин да ме поощрите да действам, без да рискувате да обидите извънредния посланик на Испания. Така привидната добронамереност беше спасена.
Кардиналът се усмихна. Клепачите му се присвиха и в очите му блесна нескрито задоволство.
— Нали разбирате, капитане, мога да твърдя само, че говорите неистини.
— Разбира се, Ваше Преосвещенство.
— Така че знайте, аз осъждам вашата инициатива…
Ла Фарг кимна с глава в знак на съгласие.
— … и ви поздравявам.
Старият благородник се засмя горчиво.
Той беше наясно, че никога няма да разбере за какво Ришельо не се е досещал и за какво се е досещал от началото на историята, какво беше предпочел да изкаже и какво — да скрие, какво бе пожелал другите да повярват и какво бе запазил в тайна. Остриетата бяха оръжие, което Кардиналът използваше по волята си.
Ришельо стана и в знак на особено уважение изпрати Ла Фарг до вратата.
— Бих искал, капитане, да размислите над предложението, което имам намерение да ви направя…
— Ваше Преосвещенство?
— Става дума за много стойностен младеж, който се прояви отлично, изпълнявайки нарежданията ми. За нещастие, нещата се подредиха така, че той не може да заеме отново полагащото му се място сред гвардейците ми. Въпреки всичко не ми се ще да се лиша от него. Обаче ако се съгласите да го приемете сред Остриетата…
— Как се казва?
— Ленкур.
— Да не е този, който…
— Същият е, капитане.
— Обещавам ви да си помисля, Ваше Преосвещенство.
— Великолепно. И скоро ми съобщете, че сте съгласен.
2.
— Аз съм — заяви Лепра, след като почука на вратата на стаята на Анес.
— Влезте.
Младата жена беше все още на легло — не от леност, а по необходимост. Тя изглеждаше добре и драскотините по лицето ѝ не накърняваха нейната красота. До нея беше оставено плато с храна, което Балардийо донесе още щом се върнаха. Лепра забеляза със задоволство, че то беше почти празно.
— Идвам да видя как се чувстваш — обяви мускетарят.
След това посочи един стол:
— Разрешаваш ли?
— Разбира се.
Анес затвори книгата си, погледна към Лепра, който седна, изпъна ранения си крак и зачака.
— Е? — запита той след малко.
— Какво?
— Добре ли си?
— Както виждаш… Почивам си.
— Заслужаваш го.
— И аз така мисля.
Настъпи мълчание, по време на което Анес се забавляваше с усещането за неловкост на Лепра.
— Хайде, давай. Кажи си думата.
— Пое огромен риск като се остави тези мъже да те отведат.
— Не знаех кои са и точно това исках да разбера. Впрочем те бяха пет или шест, а аз не бях въоръжена.
— Въпреки това. Когато видя Сен Люк на улицата, можеше да го… Двамата заедно, щяхте да ги изненадате…
— Зная.
— Имаше опасност събитията да се развият много зле.
— Да. Черният нокът едва не основа своя ложа тук, във Франция.
— Може и така да се погледне на нещата… Но какво щеше да правиш там, да те питам?
— У Сесил ли?
— Да.
— Знаеш добре. Щях да намеря онова, което тя беше скрила. И което Сен Люк откри преди мен, тъй като бе получил тайна заповед от капитана. Ако подозирах…
Лепра потвърди, но гледаше объркано.
— По този въпрос ли дойде да говориш с мен, кажи?
— Той се е променил. Не е същият, както преди… Аз… Аз мисля, че се съмнява в нас.
И Лепра си позволи нервен жест, а гласът му трепереше от безсилен гняв:
— В нас, по дяволите! В своите Остриета!
Младата жена съчувствено докосна дланта му.
— Трябва да се сърдим на Лувесиен. Когато ни предаде при Ла Рошел, той можеше да намушка Ла Фарг в сърцето. Беше най-добрият му приятел. Единственият може би… А като добавим и смъртта на Бретвил, и позорното разпускане на Остриетата. Този спомен несъмнено е жигосан с горещо желязо в паметта му и още го гори отвътре.
Лепра стана, изкуцука до прозореца и се загледа към покривите на предградието Сен Жермен.
— Най-лошото… — призна той след малко. — Най-лошото е, че струва ми се, той има право да се съмнява в нас.
— Какво?
— Най-малкото, в един от нас.
— В кого?
— Не зная.
Обърна се към Анес и ѝ обясни: