Лепра сякаш си даде сметка за положението, затова рече:
— Дадено.
Той бавно плъзна лявата си ръка в прашния дублет и измъкна писмо, скрепено с печат с червен восък. Остави го на масата пред себе си и зачака.
Маланконтър го наблюдаваше с присвити вежди.
Не направи никакво движение, за да грабне писмото, което вече беше струвало два живота.
— Това ли е всичко? — учуди се той.
— Това е.
— Подчиняваш ни се? Без да се съпротивяваш?
— Мисля, че сторих достатъчно. Може би трябва да реагирам, но не си струва да вземете писмото от трупа ми, нали? Впрочем вероятно съм бил предаден, щом ме намерихте толкова бързо. Някой ви е информирал за пътя, по който ще мина. Затова смятам, че не дължа особена вярност на господарите си. Човек не дължи нищо на онези, които не са го защитили.
Тъй като наемникът все още се колебаеше, Лепра настоя:
— Искаш ли писмото? Вземи го. Твое е.
В полумрака на залата, в която единствената светлина идваше от пламъците в огнището, тишината тежеше, както преди палачът да замахне с брадвата — тогава наточеното острие улавя слънчевите лъчи и спира дъха на присъстващите.
— Добре — каза Маланконтър.
Бавно протегна ръката си с мръсни нокти към писмото.
Направи гримаса, когато в последния момент видя мрачен блясък в очите на Лепра, но беше късно да реагира.
Стенанието на главатаря им завари дружината неподготвена: Лепра беше приковал ръката му към масата с мазния нож, с който беше рязал пилето. Маланконтър освободи ранената си ръка и изръмжа:
— Убийте го!
Лепра вече беше станал и успял да извади рапирата си от ножницата.
Със страхотен ритник той обърна масата върху краката на наемниците и ги принуди да се отдръпнат. Те извадиха оръжията си, а Маланконтър, с кървяща ръка, плътно прибрана към тялото, ги разбута, за да посрещне драка, който бързо пристигна на полесражението. С гръб към тъмния прозорец, Лепра беше поставен натясно. Но той успя да си осигури достатъчно пространство, за да се сражава. Спокойно проряза въздуха с рапирата си и измъкна ножницата, която падна на пода.
След това застана готов за бой.
И зачака.
Масите наоколо се изпразниха, чуваше се шумът от отместени столове. Мълчаливи и внимателни, клиентите на странноприемницата се прилепиха до стените или накацаха по стълбите към горния етаж. Бояха се да не пострадат; същевременно им се щеше да не изпуснат зрелището. Съдържателят се скри в кухнята. Явно подобни схватки не му бяха по вкуса.
Междувременно дракът превърза ръката на Маланконтър с парчета, откъснати от първата му попаднала покривка. Останалите трима, най-после готови за бой, застанаха в полукръг. Без да ги изпуска от поглед, кавалерът Д’Оргьой ги остави да се приближат.
По-близо.
Съвсем близо.
На едно острие разстояние.
Това трябваше да ги обезпокои, но те разбраха за опасността твърде късно.
Лепра изведнъж се пресегна с дясната си ръка и смъкна пердето от прозореца. Ярката светлина отвън нахлу в тъмната зала и блъсна наемниците в лицата. Без да се бави, той атакува. Острата драконова кост намери гърлото на ослепения противник. Бликна алена струя, която клетникът, свличайки се, напразно се опита да спре с длани, а кръвта започна да изригва от устните и ноздрите му. Лепра се обърна и отби несръчната атака на един наемник, който все още държеше лакът пред очите си. Той го сгъна на две с удар с коляно и го блъсна да падне с главата напред в огнището. Мъжът жестоко си удари черепа. След миг лицето му потъна в огъня: миризма на опърлени коси и на печено месо се разнесе във въздуха. Третият бандит, който не се изплаши от слънцето, го атакува отзад. Лепра дори не се обърна. Пъхна рапирата под мишницата си, отстъпи една крачка и опря коляно на пода, така че нападателят му се наниза на острието. Мъжът се вцепени с вдигната напред ръка, удивено лице, а на устните му изби розова пяна. Лепра се изправи бавно, обърна се и заби рапирата до дръжката в тялото му. Впери безпощаден поглед в умиращия, след това блъсна трупа, който се просна шумно.
Не беше минала и минута, откакто изтръгна пердето, а трима калени в битки наемници вече лежаха мъртви, сразени от кавалера Д’Оргьой. Добре познат в Париж, в Лувъра, както и във всички салони за фехтовка, той минаваше за един от най-добрите рапиристи на Франция. Очевидно репутацията му не беше преувеличена.
Маланконтър не беше в състояние да се сражава, но дракът все още очакваше да се появи на арената.
Лепра го измери с поглед. Той замахна с рапирата си така, че по пода се разлетяха алени капчици, измъкна кама от дрехата си и отново застана в бойна поза. Дракът като че ли се усмихваше. На свой ред той се оказа с рапира и остър нож в ръката.