— Следователно Испания…
— … ще удържи на думата си при всички обстоятелства, да.
Понтеведра отново отвърна поглед.
Изглеждаше обзет от страшна тъга и в очите му блесна искрата на безпокойството.
— Остриетата няма да се провалят — глухо добави той.
Но изразяваше не толкова убедеността си, колкото отправяше молба към небесата.
16.
Когато пристигна в двореца на Ястреба, Лепра трудно се държеше на седлото, а Маланконтър лежеше върху коня на Алмадес. Ла Фарг повика другарите си и всички се събраха на двора. Първо се погрижиха за Лепра — Анес му помогна да върви, а в това време Гибо затвори портала. После Балардийо и испанецът отнесоха Маланконтър вътре. Изпълниха нарежданията на капитана и го настаниха на легло в необитаемо помещение без прозорци.
— Но какво се случи? — запита Марсиак, след като отиде да вземе от своята стая куфарче от тъмно дърво.
— По-късно — отговори Ла Фарг. — Погрижи се за него.
— За него ли? А Лепра?
— Първо за него.
— Кой е той?
— Името му е Маланконтър.
— И какво?
— Трябва да оживее.
Гасконецът седна на леглото, обърна се към изпадналия в безсъзнание ранен мъж и остави куфарчето до нозете си. Обковано с желязо, то имаше формата на малка ракла, която лесно може да се пренася благодарение на ремъка, закачен на капака. Беше куфарче на хирург. Марсиак го отвори, но не докосна ужасяващите инструменти — остриета, триони, чукове, клещи, — които лежаха вътре. Наведе се над Маланконтър и много внимателно започна да сваля кървавата превръзка от черепа му.
— Какво се е случило с него?
— Теглили са му куршум в главата — обясни Ла Фарг.
С усмивка на устните, Марсиак се обърна към капитана.
— И трябва да живее ли? Може би не е било необходимо да му трошите кратуната?
— Той щеше да убие Алмадес. Аз не се целех в главата му.
— Вероятно това ще му помогне да оздравее.
— Направи всичко, което е по силите ти.
Марсиак остана насаме с ранения.
Малко по-късно се присъедини към останалите в голямата зала.
— Е? — запита тревожно Ла Фарг.
— Вероятно ще живее. Куршумът ви само е одраскал черепа му. А мъжът има твърда глава… Но мисля, че доста дълго няма да е в състояние да отговаря на въпроси. Впрочем още не е дошъл в съзнание.
— По дяволите!
— В известен смисъл наистина е в ада. А сега мога ли да се заема с Лепра?
Загрижен и замислен, капитанът разреши.
С вдигнат върху табуретка крак, Лепра беше удобно настанен в един фотьойл. Скъсаният му панталон разкриваше раненото му бедро, което Наис промиваше с хладка вода и с чиста кърпа.
— Моля те, Наис, отстъпи ми мястото до него.
Младата прислужничка се дръпна, разгледа хирургическото куфарче с интерес и отправи въпросителен поглед към гасконеца.
— Аз съм лекар — обясни той. — Или почти… Историята е много сложна…
Това разкритие още повече учуди Наис. Тя се обърна към Анес, която потвърди с кимане на глава.
Докато действаше, разказаха на Марсиак как Лепра е получил раната. След това стана дума за преследването, за битката на Алмадес срещу Маланконтър в уличката и за спасителната намеса на Ла Фарг.
— Почивка и патерица — постанови лечителят, след като превърза другаря си. — Ето какво се случва с човек, който не е оздравял, а се прави на акробат.
— Опитах се да преценя силите си — започна да се оправдава Лепра.
— Струва ми се, че не си размислил добре. В близките дни те съветвам да похапваш крехко месце и да пийваш червено винце, без да раздаваш удари.
— А сега ни разкажи какво те прихвана — намеси се Ла Фарг. — Кой е този Маланконтър? И какво искаше ти от него?
Всички се приближиха, за да слушат, без Наис и Гибо, които напуснаха стаята, и Балардийо, който остана облегнат на стената и хрупаше захаросани бадеми, купени в голямо пликче от Новия мост. Почерпи с тях само Анес.
— Тази сутрин — започна Лепра — все още бях сред мускетарите. И вчера изпълнявах тайна мисия… От известно време кралските куриери бяха нападани и убивани между Брюксел и Париж. Първия път помислиха, че става дума за случайна среща с разбойници. Но имаше втори, после трети път и накрая — четвърти, въпреки взетите мерки. Установихме, че бандитите знаят не само кога тръгват куриерите, но и откъде ще минат… В Лувъра бе направено разследване. То не даде резултат. Тогава решиха да бъде устроен капан на врага.
— И този капан се оказа ти — предположи Анес.