Благородникът кимна, напусна салона, слезе в малко дворче, през което влизаха слугите и снабдителите. Там го чакаше някакъв бандит. С ботуши, с ръкавици, въоръжен, носеше дрехи и шапка от черна кожа. Превръзка — също кожена и украсена с малки сребърни габърчета — минаваше през лявото му око, но не успяваше да прикрие петното от ранса, което се очертаваше около него. Имаше матов тен и ръбесто лице. Набола тъмна брада покриваше страните му.
— Маланконтър не се върна — рече той със силен испански акцент.
— Все още няма да се безпокоим — отсече Ганиер.
— Добре. Какви са вашите заповеди?
— Савелда, искам веднага да събереш дружината. Ще действаме през нощта. Тази история продължи прекалено дълго.
19.
Конниците стигнаха до старата воденица по здрач, когато златните и пурпурни отражения от последните лъчи се плъзгаха по земята. Те бяха петима, всичките въоръжени и с кожени ботуши; принадлежаха към бандата на Гарваните, но не носеха големите черни мантии. Бяха препускали дълго от горския лагер, където голямата част от другарите им се бяха настанили в последно време. Предпочитаха да не рискуват и никой да не може да ги разпознае.
Първия труп, който видяха, лежеше пред дома на воденичаря, свлякъл се до стола, където седеше, когато Сен Люк го изненада и намушка.
Един от конниците скочи от седлото и останалите веднага го последваха. Набит, около петдесетгодишен; заради лицето му, изкривено и покрито с белези, го наричаха Мутрата. Той свали шапката си, с кожената си ръкавица избърса потта по напълно голия си череп и грубо се разпореди:
— Претърсете навсякъде.
Докато мъжете се разпръскваха, той влезе, намери две безжизнени тела край камината, както и друг труп по-далече от тях. Те се валяха в локви от засъхнала кръв, които бяха истински празник за големите черни мухи. Миризмата на кръвта се смесваше с мръсния въздух, натежал от прах и изгорели цепеници. Чуваше се само бръмченето на насекомите. Вечерната светлина се сипеше от прозорците в дъното. Стелеше се ниско по земята и раждаше мрачни сенки в помещението.
Гарваните, които оглеждаха воденицата, скоро се появиха.
— Няма никакъв затворник — рече единият от тях.
— Кориард е при конете под навеса — обади се друг.
— Мъртъв ли е? — запита Мутрата.
— Да. Удушили са го, докато си е вършил работата.
— Бога ми, Мутро! Кой е сторил това?
— Някакъв мъж.
— Сам ли? Срещу петима?
— Не е имало сражение. Всичките са били убити от засада. Първо Кориард под навеса, след това Тракен пред къщата. После Гало и Фьойан тук, докато са се хранили. И накрая — Мишел… Един-единствен мъж им е видял сметката… Добър е…
— Не зная как ще съобщим вестта на Сорел…
Мутрата не отговори и клекна до последния труп, който откри. Споменатият Мишел лежеше на прага на отворената врата към стаята, където Гарваните спяха — там имаше дървени легла и завивки. Беше с голи нозе, с измъкната от панталоните риза, а челото му беше разцепено от падналия до него ръжен.
— Случило се е рано сутринта — отсече Мутрата. — Мишел е ставал от сън.
Той се надигна и нещо привлече вниманието му. Свъси вежди и преброи леглата.
— Шест одъра — рече Мутрата. — Някой от нашите го няма… Добре ли претърсихте навсякъде?
— Хлапето! — възкликна един Гарван. — Бях го забравил, но нали си спомняш? Настоя да тръгне с тях и Сорел накрая скло…
Той не успя да завърши изречението.
Чуха се глухи удари и разбойниците, по рефлекс, извадиха рапири.
Ударите продължиха.
Начело с Мутрата, мъжете предпазливо тръгнаха към вратата на някакво килерче. Отвориха я рязко и откриха единствения оцелял от клането.
Завързан, целият омотан, с червени и влажни очи, четиринайсетгодишен юноша ги гледаше изплашено и умоляващо.
20.
Навън цареше мрак, но при госпожа Дьо Сованж грейналите полилеи и свещници разпръсваха топла светлина, която галеше златните орнаменти, кристалните сервизи и огледалата. Дамите бяха ослепителни в скъпите си тоалети, а кавалерите не им отстъпваха. Всички бяха облечени така, както биха се появили в кралския двор. Мнозина жадуваха за развлеченията и флиртовете, които не бяха по вкуса на Луи XIII в Лувъра. Далече от този срамежлив и безличен крал, който обичаше само удоволствията на лова, тук те се забавляваха в приятна компания. Бъбреха на воля, съблазняваха, смееха се, злословеха, вечеряха, пиеха и разбира се, играеха комар.