— Знаеш ли кой е Ла Фарг? — настойчиво продължи Ленкур.
— Откъде… Откъде ти е известно това име?
— Той се появи в Кардиналския дворец.
— Наистина ли? Кога?
— Миналата нощ. Негово Преосвещенство го прие… Е?
Старецът помълча и накрая неохотно промълви:
— Това е стара история.
— Разкажи ми я.
— Не зная подробностите.
Ленкур още повече се разпали.
— Не мога да ти тегля думите с ченгел. Длъжен си да ми съобщаваш всичко и да ми се подчиняваш, нали?
Но свирачът продължи да се колебае.
— Казвай това, което знаеш! — нареди младежът и повиши глас.
— Да, да… добре…
Старецът отпи глътка вино, обърса устата си с ръкава, погледна укорително към Ленкур и рече:
— Някога Ла Фарг командваше групата, която…
— … изпълняваше тайни мисии за Кардинала, да. Това ми е известно.
— Наричаха ги Остриетата на Кардинала. Не бяха повече от десетина. Някой твърдят, че вършели тъмни дела. Аз бих казал, че са били шпиони и войници. И понякога, наистина, убийци…
— Убийци ли?
Старецът присви вежди.
— Може би думата е твърде силна… Но не всички врагове на Франция се сражават на бойните полета, не всички напредват под ударите на барабан и биват предвождани от знаменосец… Не на теб трябва да обяснявам, че войните се водят също зад кулисите и жертвите са многобройни.
— И тези жертви, трябва някой да ги поваля…
— Да. Все пак съм убеден, че Остриетата са спасили много повече животи, отколкото са отнели. Понякога трябва да ампутираш китката, за да спасиш ръката и живота на човека.
— Какво се е случило при обсадата на Ла Рошел?
Отново изненадан, но този път — по-решителен, старецът отклони питането на Ленкур.
— Щом поставяш такива въпроси, значи знаеш отговора…
— Слушам те.
— Остриетата са били натоварени с мисия, която е трябвало да сложи край на блокадата. Но не ме питай каква е била тази мисия… Каквото и да се е случило, Ла Фарг е бил предаден.
— От кого?
— От един от неговите хора, от Острие… Мисията се провалила и друго Острие се простило с живота си. Предателят успял да избяга… Колкото до блокадата, знаеш как завърши. Дигата, която възпрепятстваше обсадените да бъдат подпомогнати по море, се срина, кралят призова армията си да отстъпи, преди да изгуби кралството си, а Ла Рошел стана протестантска република.
— И след това?
— След това вече никой не отваряше дума за Остриетата.
— До днес… Какво общо имат Остриетата с Черния нокът?
— Нищо. Поне доколкото ми е известно…
Дракончето заспа. Хъркаше леко.
— Завръщането на Ла Фарг вероятно означава повторното появяване на Остриетата — полугласно рече Ленкур. — Безспорно има някаква връзка с мен.
— Съвсем не е сигурно. Кардиналът несъмнено трябва да вади много кестени от огъня.
— Няма значение. Бих предпочел да не трябва да се оглеждам настрани, че и назад…
— В такъв случай зле си избрал пътя си, хлапе… Да, много зле…
Когато малко по-късно Ленкур излезе в мрака, едно черно драконче със златисти очи излетя от близкия покрив.
24.
Ла Фарг препускаше заедно с Алмадес из Париж. Той току-що беше излязъл от Кардиналския дворец и се беше срещнал с учителя по фехтовка, който го чакаше отвън с конете. Преминаха по кея пред Лувъра и бързо пресякоха безлюдния Нов мост.
— Негово Преосвещенство иска да получи Маланконтър ли? — викаше капитанът, за да заглуши тропота на копитата. — Добре. Не мога да не изпълня тази заповед. Но нищо не би ми попречило преди това да му извадя душичката!
— Щом Кардиналът го иска, значи Маланконтър струва повече, отколкото предполагахме. Вероятно знае много неща. Но какви ли са те?
— Или за кого са?… Ако можем да вярваме на Кардинала, онова, което е известно на Маланконтър, няма нищо общо с нашата мисия. Ще проверим…
Малко след като се отдалечиха от Новия мост, трябваше да спрат пред вратата „Бюси“.
Минаха покрай двете високи кули с бойници, под широкия свод, а копитата на конете кънтяха по паветата като изстрели с мускет. Дежурните от милицията повикаха офицера си, който, държейки фенер, прегледа пропуските на кавалерите и разпозна печата на Кардинала — той имаше стойност на „Сезам, отвори се!“ навсякъде из Франция.
Мостикът беше спуснат. Но трябваше да отворят огромната порта и сънливите милиционери провлачиха крака, за да вдигнат резетата и да дръпнат тежките крила от ковано желязо. Това отне време, а Ла Фарг бързаше.
Той прояви нетърпение.
— Не се мотайте, господа! Не се мотайте!