— Маланконтър се чувстваше много зле преди малко — рече му Алмадес. — Едва дойде в съзнание и не…
— Няма значение… За по-малко от час ще изтръгна от него всичко, което знае. Ако е необходимо — и със сила. Каквото и да ми струва.
— Но капитане…
— Не! В крайна сметка, не съм длъжен да предам тази гадина в добро здраве. Нито дори жив, ако помисли човек…
Най-после преминаха и смушкаха конете, за да преодолеят рова, пълен с гнусна кал, и бързо да се озоват в предградието. Изникнаха на малката уличка „Сен Гийом“ в момента, в който Гибо се готвеше да затвори портала на двореца на Ястреба. Алмадес забави ход, но не и Ла Фарг. Той продължи в галоп и принуди стария портиер рязко да се дръпне и да отвори широко едно от крилата на вратата. Конят се закова на място в двора, кавалерът скочи от седлото, хвърли се към сградата…
… и намери Лепра седнал, или по-точно проснат на каменното стълбище.
Гологлав, с разкопчан дублет и извадена от панталона риза, изпънал ранения си крак, бившият мускетар се беше облегнал назад и се опираше с лакти на последното стъпало. Без да изпитва особена жажда, пиеше вино от бутилка с тясно гърло. Рапирата му лежеше до него.
— Много е късно — изохка той… — Отведоха го.
— Маланконтър ли?
Лепра потвърди.
— Кой? — настоя Ла Фарг. — Кой го отведе?
Другият отпи последна глътка, установи, че бутилката вече е празна, и я запрати с все сила към стената. След това грабна рапирата си и мъчително стана.
— Кардиналът ви повика, за да ви отдалечи оттук, нали? — рече той с горчивина.
— Спести ми заключенията си, ако обичаш. И отговори на въпроса ми.
— Рошфор и копоите му, естествено… Заминаха си. Носеха заповед, подписана от Негово Преосвещенство. Заповед, която с огромно удоволствие Рошфор ми натика в лицето.
— Не можех да предвидя това! Откъде да зная…
— Какво да знаете? — разгорещи се Лепра. — Да знаете, че нищо не се е променило? Да знаете, че Кардиналът продължава да играе собствената си игра с наша помощ? Да знаете, че сме марионетки в ръцете му? Да знаете, че са готови да ни продадат на безценица?… Е, капитане, каза ли ви Кардиналът защо му е необходим Маланконтър? Не, нали? Затова пък предвидливо ви съобщи решението си едва когато беше сигурен, че не можете да сторите нищо… Това трябва да събуди у вас някои спомени. И да породи немалко въпроси…
Отвратен, Лепра се върна, куцайки, вътре в двореца.
Той остави Ла Фарг, към когото се приближи Алмадес, държейки конете за юздите.
— Той… Той е прав — промълви капитанът с леден глас.
— Да. Но това не е най-лошото…
Ла Фарг се обърна към испанеца.
— Гибо — обясни Алмадес — току-що ми каза, че Рошфор и хората му са дошли с карета, с която са отвели Маланконтър. Което означава, че Кардиналът е бил известен не само, че го държим в плен, но и че той не е в състояние да язди.
— И какво?
— Само ние знаехме, че Маланконтър е ранен, капитане. Само ние. Никой друг.
— Един от нас тайно докладва всичко на Ришельо.
25.
След като се убеди, че входната врата е здраво заключена, младата жена загаси всички светлини, с изключение на една на партера, и със свещник в ръка тръгна по стълбата, като пазеше примигващия пламък с длан. Свещта озаряваше отдолу красивото ѝ лице и запалваше две златни точки в зениците ѝ, а стъпалата скърцаха в смълчаната къща.
Когато стигна в стаята си, девойката остави свещника върху скрина и след като развърза панделката, пристягаща дългите ѝ черни коси, отиде да затвори открехнатия зад завесите прозорец. Започна да освобождава връзките на роклята си, когато някой я грабна отзад и запуши устата ѝ с ръка.
— Не викайте — промълви Марсиак. — Не ви желая злото.
Тя кимна в знак на съгласие, усети, че яката прегръдка се отпуска, опита се да се освободи напълно със силен удар с лакът и се втурна към нощната си масичка, откъдето грабна малка кама.
Марсиак, който страдаше не толкова от болката, колкото от наранената си гордост, протегна ръка успокоително и запазвайки дистанцията, рече с мек глас:
— Не бива да се страхувате от мен. Напротив.
Опасяваше се, че тя може да се нарани.
— Кой… Кой сте вие?
— Името ми е Марсиак.
Той внимателно понечи да тръгне напред, но внимаващата млада жена проследи движението му с върха на ножа.
— Не ви познавам!… Какво търсите в дома ми?
— Задачата ми е да ви пазя. И точно това се опитвам да сторя.
— Задача ли? Кой ви я е възложил?
Гасконецът беше добър играч.
— Мъжът, който току-що ви напусна — заяви той. — Кастила.