— Позволете ми да се усъмня. Освобождаването ви не е свидетелство във ваша полза. Сега трябваше да бъдете изправен тайно пред съда във Винсен, в очакване на строга присъда. Но вместо да ви обвинят в предателство, вие се оказвате на свобода. Признайте, че странното милосърдие, което Кардиналът прояви към вас, поражда сериозни съмнения…
С повдигане на раменете Ленкур потвърди, че е разбрал в какво го подозират. Той обясни:
— Притежавам документ, който ме защитава и от чието разгласяване Кардиналът се страхува.
Ганиер почувства леко объркване и смръщи вежди. След това почти весело заяви:
— Документ, който не сте ни представили. Чудесна лоялност!
— Аз съм лоялен, но предпазлив — невъзмутимо отговори събеседникът му. — Знаех си, че подобен ден ще настъпи.
Дойде ред на маркиза да приеме аргумента: трябваше да признае, че подобен ден е настъпил.
— Добре. Какъв е този документ?
— Това е списък на тайните служители на Франция в испанския двор. Той е в сигурни ръце и ще бъде оповестен, ако нещо се случи с мен. Кардиналът нямаше друг избор. Двамата постигнахме съгласие да остана на свобода и да живея, докато списъкът остане скрит.
— Вие сте много наивен, ако си представяте, че Рошфор дълго време ще спазва споразумението. Той ще ви изиграе при първа възможност. А може би дори вече се е заел с тази задача. Ще намери списъка и ще ви убие.
— Ето защо се обръщам към вас, вместо да препусна в галоп към най-близката граница.
— Къде е списъкът?
— В сигурни ръце, нали ви казах. Те ще бъдат анонимни.
Ганиер заговори заплашително.
— Можем да изтръгнем от вас тази тайна.
— Не преди всички да се запознаят със списъка.
— И какво тогава? Ние не споделяме страховете на Кардинала. Точно обратното, ще бъдем очаровани, ако отношенията между Франция и Испания станат още по-напрегнати.
— Така е — съгласи се Ленкур. — Обаче други сведения, които се отнасят директно до Черния нокът, също ще излязат наяве. И повярвайте ми, тези сведения могат да причинят големи неприятности.
Ганиер прие новината спокойно, опита се да прецени какво точно знае Ленкур за Черния нокът и каква опасност представлява.
— Още един списък ли? — запита.
— Още един списък.
— Много опасна игра играете, господин Дьо Ленкур…
— Отдавна упражнявам занаята на шпионина, Ганиер. Достатъчно отдавна, за да зная, че агенти като мен са жертвани на драго сърце, също като пехотата на бойното поле.
Вероятно вбесен, че не е могъл да се наложи, маркизът въздъхна.
— Да караме накратко. Нямаше да сте тук, ако не възнамерявахте да ми предложите нещо. Говорете.
— Предлагам да ви предоставя и двата списъка в знак на вярност. Ще унищожите единия, а с другия правете каквото щете.
— Тези документи ви предпазват, но вие сте готов да се разделите с тях? Не вървите ли срещу интересите си?
— Ще се разделя, с риск да предизвикам мълниите на Кардинала. Но в замяна желая да получа сигурната защита от Черния нокът.
Ганиер започна да разбира, но все пак запита:
— Как?
— Искам да вляза в кръга на посветените, където сте и вие. Струва ми се впрочем, че съм заслужил тази чест.
— Не е ваша работа да се самооценявате.
— Зная. Отнесете вестта на този, от когото зависи всичко.
4.
Почти незабележим сред шумната и многоцветна тълпа, която пъплеше по Новия мост, Балардийо дискретно следеше Наис. Беше в много лошо настроение и свъсил поглед, си говореше сам.
— Балардийо, ти не си сложен човек — мърмореше той сред навалицата. — Не си сложен човек, тъй като не си особено умен, и добре знаеш това. Притежаваш вярност и смелост, но не си много умен, така е. Правиш каквото ти се каже и най-често дори без да възразяваш. Или почти не възразяваш, което е същото. Ти си войник и даже добър войник. Ти се подчиняваш. Но зная, че много би те поласкала честта понякога да ти обяснят, поне малко от малко, защо ти заповядват едно или друго…
В този момент от монолога му, следейки бялото боне на Наис, Балардийо повтори словата на Анес и своите, разменени пред вратата на двореца на Ястреба.
„Искам да я проследиш. — Наис ли? Но защо? — Ще видиш.“ Прекрасно обяснение. Какво отговори ти на това? „Добре.“ Нищо друго… Балардийо, навярно умът ти е още по-малко, отколкото ти се струва. Защото в края на краищата нищо не ти пречи да поискаш обяснение. Наистина — хлапачката те пронизваше с онзи поглед, който отлично познаваш, и несъмнено не би ти обяснила нищо. Но все пак можеше да се опиташ да разбереш, вместо да се подчиняваш безпрекословно…