Поне до момента на внезапното си изчезване.
— Сгрешили ли са, маркизе? Какво имате предвид?
— Искам да кажа, че Кастила не е бягал от Черния нокът.
Изчезването на Кастила предизвика безпокойство. Беше ли предател и ако да, знаеше ли тайни, които можеха да навредят на Черния нокът? Трябваше да го намерят, за да изяснят всичко, и ако е необходимо, да го премахнат. Шпионите откриха, че Кастила е напуснал Испания с кораб и е дебаркирал в Бордо, в компанията на някой си кавалер Д’Иребан — поне така се беше записал мъжът в бордовия регистър. Дали са се срещнали по време на плаването, или са потеглили заедно? На първо време това нямаше значение, защото Черният нокът изгуби следите им. От Бордо биха могли пак по море да поемат към друг континент или към друга страна. Скоро обаче ги откриха в Париж. Без да се бави, испанският Черен нокът нареди на госпожа Дьо Маликорн да направи всичко възможно, за да ги залови. В столица от петстотин хиляди души това се оказа почти невъзможна задача. Но младата жена не можеше да откаже и противно на всички очаквания, триумфира там, където мнозина се надяваха да се провали, а първите ѝ успехи във Франция предизвикаха завист в Мадрид.
Кастила редовно посещаваше известен парижки игрален дом. Най-напред откриха него. След това дойде редът на една девойка, с която той се срещаше често. Оказа се, че тя всъщност е гиздавият кавалер Д’Иребан. Вероятно, за да бъде дискретна, понякога се обличаше като кавалер. Но когато носеше рокля, се преструваше, че е скромно сираче от Лион. Щом възникна възможност, Ганиер — който също искаше да се представи добре — организира залавянето на двойката с помощта на Савелда, негов помощник, който наскоро беше пристигнал от Испания. Като по чудо спасена, младата жена избяга, а Кастила беше заловен и подложен на мъчения.
— Искам да зная фактите, маркизе. И ми кажете какви тайни изтръгна Савелда тази нощ от Кастила.
— Както подозирахме, Кастила и красавицата са били любовници. Но не от Черния нокът са бягали, когато са напуснали Испания, а от бащата на госпожицата.
— Трябва ли да разбирам, че изразходвахме толкова време и усилия, за да намерим двама любовници, търсещи усамотение?
— Да.
— Значи Кастила не е имал намерение да ни навреди?
— Никога. Нито дори да ни измени.
Виконтесата едва сдържа смеха си.
— При други обстоятелства — рече тя — бих побесняла. Но ето че открихме начин да затворим човките на испанските си братя и ако е необходимо, да им дадем урок за смирение. Впрочем няма как да отрекат, тъй като именно техният пратеник Савелда разкри тази история.
— Съмнявам се дали най-големите завистници сред противниците ни ще усетят цялата ирония, когато новината стигне до Мадрид — засмя се Ганиер.
— Отсега нататък ще усещат всичко онова, което им поднасяме.
Доволна и усмихната, младата виконтеса Дьо Маликорн се отпусна в един фотьойл.
— Но кой е този баща, от когото Кастила е избягал, рискувайки да си навлече гнева на Черния нокът?
— Това е най-хубавата част от историята, госпожо. Бащата е граф Дьо Понтеведра.
Очите на младата жена грейнаха от интерес.
Понтеведра, чуждестранен аристократ с тъмно минало, само за две години бе станал приятел на граф Оливарес и протеже на крал Филип IV. Спечелил богатство и слава в Испания, мъжът беше влиятелен, могъщ и от него се бояха. Сега се намираше в Париж, където го доведе специална дипломатическа задача: от една седмица той тайно преговаряше в Лувъра, вероятно за да осигури сближаването между Франция и Испания.
Сближаване, което Черният нокът на никаква цена не беше готов да приеме.
— Всичко има обяснение — рече виконтесата. — До появата на Остриетата на Кардинала на сцената.
Ганиер се опита да разсее съмненията ѝ.
Упорството, с което събеседничката му виждаше навсякъде агентите на Кардинала, ставаше обезпокоително. Наистина магията можеше да отваря очите ѝ за много неща, които тя не споделяше. Но несъмнено между нея и Остриетата съществуваше стара вражда, която я ръководеше и заслепяваше.