— Какво става? — запита Марсиак, който дойде откъм обора и мина покрай Лепра, опитващ се да успокои Балардийо. — Я виж ти! Здравей, Сен Люк.
— Анес е отвлечена — обясни му Ла Фарг.
— Така ли? От кого?
— От наемници, водени от болен от ранса едноок мъж — рече мелезът.
— Моят едноок ли? — възкликна гасконецът. — Мъжът от тази нощ?
— Същият се подвизаваше и сутринта — отбеляза Алмадес. — Конниците, които срещнахме по пътя, бяха водени от едноок бандит.
— Това означава, че Анес е в лапите на Черния нокът — заключи Ла Фарг. — Оставила се е да бъде заловена, за да разкрие кои са враговете ни, но не е можела да предположи, че…
— Боя се, че аз също трябва да ви съобщя лоша вест — намеси се Марсиак. — Сесил е изчезнала. Избягала е.
— По дяволите!
Ругатнята на капитана отекна като изстрел с мускет в двора.
Остриетата претърсиха двореца на Ястреба, а когато изчезването на Сесил се потвърди, се събраха в голямата зала. Младата жена вероятно се беше измъкнала през градината, тъй като откриха, че вратичката е открехната — оттам лесно е изчезнала сред лабиринта от улички. По-нататъшното издирване изглеждаше безполезно.
— Според мен ни е шпионирала — рече Марсиак. — И вероятно, тъй като не би могла да отговори на въпросите, които имахме намерение да ѝ зададем, е предпочела да си плюе на петите. Не проявихме достатъчно предпазливост. Тя не е бедното сираче, за което ни се представи, замесено против волята си в заплетена интрига. Дори съм готов да се обзаложа, че нейната сестра, която е изчезнала заедно с кавалера Д’Иребан, никога не е съществувала.
— Тя и Иребан са едно и също лице — обяви Сен Люк и хвърли наръч документи на масата. — Намерих това в дома ѝ. Научаваме, че Сесил е дъщеря на знатен испански благородник, че тя и Кастила са любовници и са избягали заедно, като Сесил се е престорила на мъж, за да измами шпионите. Научаваме също така, че Сесил и Кастила се боят не само от гнева на баща ѝ, но и от заплахата от тайнствен враг.
— Черният нокът — отгатна Лепра.
— Трябва ли да ви припомням, че Анес е в ръцете на Черния нокът? — заяви Балардийо с треперещ от гняв глас. — Не е ли това най-важното?
— Да — съгласи се Ла Фарг. — Обаче може би като разплетем тази история, ще намерим начин да помогнем на Анес…
— А пък аз казвам, че трябва да действаме! Незабавно!
— Анес доброволно се е хвърлила в пастта на вълка — намеси се Лепра, — но вероятно не е имала представа за какъв вълк става дума.
— Тя мина съвсем близо до мен — поясни Сен Люк. — Чух едноокия, който ѝ говореше, докато вървяха, и я смяташе за Сесил. Заблудата му няма да продължи дълго. Балардийо е прав: времето ни е малко.
— Кой може да ни помогне? — затюхка се старият войник. — Кардиналът ли? Или Кастила?
— Съмнявам се, че Кастила е в състояние да говори — рече Алмадес. — Колкото до Кардинала…
Настъпи мълчание, изпълнено с безпокойство, което растеше поради безсилието им.
— Маланконтър — сети се Лепра внезапно.
Другите втренчиха погледи в него, а Алмадес обясни на Сен Люк кой е Маланконтър.
— Маланконтър е подчинен на Черния нокът, иначе нямаше да го изненадаме под прозорците на Кастила. Той вероятно е наясно с много неща, в противен случай Кардиналът не би ни го отнел.
— Но ако добре разбирам хронологията на събитията — рече Сен Люк, — този мъж не може да бъде сигурен къде е отведена Анес, тъй като той е бил арестуван вчера…
— Няма съмнение, че знае достатъчно, за да ни изпрати по верния път!
— Да! — възкликна Балардийо. — Да! Идеята е великолепна!
Той се обърна към Ла Фарг и с поглед потърси мнението му.
— Идеята е добра, да… Обаче…
— Обаче нямаме понятие къде се намира — довърши изречението Марсиак. — Освен това не може да стигнем до него, без да се сблъскаме с Кардинала. И накрая, той няма да проговори, ако не му предложим нещо в замяна.
— Свобода — рече Алмадес. — Маланконтър смята, че е изгубен. Няма да проговори никога, ако не му обещаем свобода.
— Да помолим Ришельо да освободи Маланконтър! — намеси се Балардийо. — Щом разбере, че Анес е в опасност…
Той желаеше да вярва в това, но останалите изглеждаха скептично настроени. Каква стойност имаше за Кардинала животът на някое от Остриетата му? Някога той не се поколеба да ги пожертва всичките в името на политическата необходимост.
— Мога да поискам аудиенция при Негово Преосвещенство — предложи Сен Люк.
— Да опитаме — реши Ла Фарг.
Всички станаха, а Марсиак дръпна капитана настрана.
— С ваше разрешение, ще тръгна да търся Сесил.