— Имало едно време — започна Ленкур — френски благородник авантюрист, който станал гранд на Испания. Този благородник имал дъщеря, която изведнъж поискала да се отдели от него. Благородникът не бил съгласен. Дъщеря му избягала, преминала през границата, преоблечена като кавалер, и намерила подслон в Париж. Благородникът научил това. Също така разбрал от шпионите си, че и някои от могъщите му врагове заплашват или преследват дъщеря му. Благородникът, както си му е редът, се разтревожил… Какво мислите за тази приказка, господине? Достатъчно вярна ли е, за да продължавам?
Понтеведра потвърди.
— В такъв случай, слушайте… По същото време в Мадрид се подготвяла посланическа мисия. Дали нашият благородник се е постарал особено тя да му бъде поверена, или съдбата му е помогнала? Няма значение. Важното е, че го назначили за извънреден посланик и пристигнал в Париж, за да води преговори с краля на Франция и с неговия министър Ришельо. Политическата мисия била важна, но той я възприемал преди всичко като възможност да спаси дъщеря си. Възползвайки се от цялото си влияние, получил уверение от Франция и лично от Негово Преосвещенство, че дъщеря му ще бъде търсена. Или по-скоро, ще бъде търсен кавалерът Д’Иребан, тъй като под това име и под тази маска тя тайно пребивавала в Париж. Нашият благородник измислил рицар от знатен произход, така че Кардиналът да повярва, че оказва услуга на короната на Испания, а не на посланика… Продължава ли приказката ми да съдържа истини?
— Да.
— Добре… Благородникът дори сторил нещо повече от това да пожелае Франция да търси дъщеря му. Той изявил волята си най-смелите мъже на страната да се заемат с деликатната мисия. Призовал да съберат Остриетата на Кардинала… На Ришельо, който го запитал защо, той отговорил, че Испания иска да бъде сигурна, че Франция ще се постарае да успее: тя ще прояви добра воля, ако прибегне до помощта на Остриетата. Загрижен да не разгневи Испания в навечерието на важните преговори, Кардиналът охотно се съгласил. В края на краищата, не му струвало кой знае какво отново да свика под знамената мъже, които са доказали верността си и които пак могат да бъдат полезни. Така се развили нещата… Но със съжаление усещам, че моята приказка започва да ви досажда.
— Зная добре тази приказка.
— Сега ще стигна до обрат, който навярно не ви е известен.
— Добре. Продължавайте.
— Вече казах, че нашият благородник се тревожел от факта, че неговите врагове преследват дъщеря му. Вярно е, че изпитвал безпокойство, но не се учудвал. Трябва да признаем, че дъщеря му се влюбила в красив авантюрист от групата на тези врагове, което ще рече от Черния нокът. Момичето не знаело това. Благородникът обаче бил наясно. Вероятно именно за да я раздели от опасния обожател, той провокирал гнева и бягството му. Защото момичето било на възраст, когато човек се жертва на драго сърце заради любовта си…
— Обещахте ми неизвестно за мен развитие.
— Ето го. Любовникът на вашата дъщеря е мъртъв и той призна коя е тя — нещо, което до този момент не ни беше известно. Признайте, че за нас тя е ценна плячка… Обаче вие изпратихте Остриетата по следите ни. На това трябва да се сложи край. Още днес.
— Какви гаранции ще ми дадете?
— Никакви. Вие накарахте Ришельо да изправи Остриетата срещу нас. Сторете така, че да ги използва за друго, и дъщеря ви ще живее.
— Ришельо ще откаже, ако се усъмни.
— Ришельо вече се съмнява. Подозренията му започнаха още в момента, в който включихте Остриетата в играта. Не забравяйте, че той отлично знае кой сте вие. Но дали дъщеря ви знае това? И искате ли да научи истината?
14.
Ескортирана от конници, каретата се движеше бързо, със спуснати перденца, по прашния и неравен път, който подлагаше на мъчение скърцащите оси на колата. Вътре, изтерзана от подскоците на кабината, Анес не проронваше нито дума. Тя седеше срещу едноокия, болен от ранса, който я отвлече. Савелда се преструваше, че не ѝ обръща внимание, но дискретно я държеше под око и следеше всяко нейно движение.
След като я изненадаха в дома на Сесил, Савелда и подчинените му отведоха Анес в двора на близкия хан, където ги чакаха конете им. Качиха я на едно седло и неизменно водени от испанеца, наемниците напуснаха предградието Сен Виктор в тръс, като отнеха на Сен Люк всяка надежда да ги последва. Насочиха се към изолирана къща, там за известно време оставиха под стража Анес, вероятно за да съобщят където трябва вестта и да получат разпореждания. Накрая я натовариха на каретата, в която в този момент пътуваше. Но накъде?