Пелорат сви рамене.
— Ако питаш мен, струваш ми се с всичкия си. Може и аз да съм също толкова луд като теб и под властта на същата илюзия, но този род предположения няма да ни отведат доникъде. Цялото човечество би могло да споделя едно общо безумие и да бъде под властта на някаква всеобща илюзия. Това не може да бъде опровергано, но ние нямаме друга възможност за избор, освен да следваме сетивата си.
И сетне рязко добави:
— Всъщност аз самият поразсъждавах малко.
— Да?
— Ами ние говорим за Гея като за възможен свят на Мулета или като за преродената Втора фондация. Хрумвало ли ти е, че съществува и трета алтернатива, дето е дори по-логична от първите две?
— Каква трета алтернатива?
Очите на Пелорат сякаш се фокусираха върху собствените му мисли. Той не поглеждаше към Тривайз, а гласът му бе тих и отнесен.
— Имаме един свят — Гея, който за неопределено дълъг период е полагал всички усилия да поддържа строга изолация и не е правил никакви опити да установи връзка с който и да било друг свят, та дори и с близките планети на Сейшелския съюз. В някои отношения геяните имат развита наука, ако разказите за унищожаването на чуждите флотилии са верни, както го потвърждава способността им да ни контролират в момента; но въпреки това те не са направили никакъв опит да разширят мощта си. Искат единствено да бъдат оставени на спокойствие.
Тривайз присви очи.
— Е, и?
— Всичко туй е много странно. Хилядолетната космическа история на човечеството всъщност представлява една непрекъсната експанзия и опити за експанзия. Почти всеки известен свят, който би могъл да бъде населен, е населен. В тоя процес за всички светове е имало колизии и по едно или друго време някой е сръгвал с лакти съседите си. Ако Гея е тъй особена, че да се различава и в това отношение, то е може би понеже наистина е нечовешка.
Тривайз поклати глава.
— Невъзможно е.
— Защо да е невъзможно? — моментално възрази Пелорат. — Аз ти разправях каква загадка е това, че човешката раса е единственият еволюирал разум в Галактиката. Ами ако не е тъй? Не би ли могло да има една — една-едничка планета, — на която й липсва човешкият стремеж към експанзия? Ами ако — Пелорат все повече се разпалваше — в Галактиката има милион разумни цивилизации, но само една, която е експанзионистична — нашата? Всички други биха си стояли у дома — ненатрапчиви, скрити…
— Абсурд! — каза Тривайз. — Ние щяхме да налетим на тях. Щяхме да кацнем на техните светове. Те щяха да са на всевъзможни етапи в развитието си и повечето нямаше да могат да ни спрат. Само че ние никога не сме попадали на нито една… Космосе! Та ние никога не сме попадали дори на руини или реликти от нечовешка цивилизация, нали? Ти си историк, така че ти ми кажи. Попадали ли сме?
Пелорат поклати глава.
— Не, не сме попадали. Но, Голан, въпреки всичко е възможно да има една такава цивилизация! Ей тази!
— Не ми се вярва. Казваш, че името й е Гея, което е някаква древна диалектна версия на Земя. Как би могла тя да е нечовешка?
— Името Земя е дадено на планетата от човешки същества, ала знае ли някой защо? Сходството с някакъв древен свят вероятно е просто съвпадение. Като си мисля за това, самият факт, че ни примамиха към Гея — както ти подробно обясни преди известно време, — а сега ни влачат против волята ни, е доказателство в подкрепа на тезата за нечовешките геянци.
— Защо? Какво общо има това с нечовешкото?
— Те изпитват любопитство към нас, хората.
— Янов, ти си луд! — възкликна Тривайз. — Та те от хилядолетия живеят в една Галактика, където са заобиколени от хора. Защо да проявяват любопитство точно сега? Защо не преди много време? И ако е точно сега, защо към нас? Ако искат да изучават човешки същества и човешка култура, защо не се захванат със световете от Сейшел? Защо заради нас ще се пресягат чак до Терминус?
— Може би се интересуват именно от Фондацията.
— Глупости — яростно рече Тривайз. — Янов, ти искаш нечовешка интелигентност и ще я получиш. В момента си мисля, че ако наистина ти предстои да се срещнеш с нечовеци, ти няма да се тревожиш да не те пленят или дори да не те убият, стига само да ти дадат малко време да задоволиш любопитството си.
Пелорат започна да заеква в стремежа си да възрази с възмущение, сетне спря, пое си дълбоко дъх и рече:
— Може и да е тъй, Голан, но за известно време аз все пак ще поддържам това, в което вярвам. Не мисля, че ще трябва да чакаме много дълго, за да видим кой ще излезе прав. Гледай!
Той посочи екрана. Тривайз, който във възбудата си бе престанал да го наблюдава, също се втренчи в него.
— Какво има? — попита той след няколко секунди.