— Това не е ли кораб, който стартира от станцията?
— Това е нещо — с неохота призна Тривайз. — Засега не мога да различа подробностите, а и няма как да го приближа повече. На максимално увеличение е.
— Изглежда се приближава — добави след малко — и предполагам, че е кораб. Да се обзаложим ли?
— За какво?
— Ако някога се върнем на Терминус — язвително каза Тривайз — ще си устроим една разкошна вечеря за нас и евентуално за някои гости — не повече от четирима — и аз ще платя сметката, ако този кораб, дето идва насам, носи нечовеци, а ти — ако е с човеци.
— Съгласен — рече Пелорат.
— Значи, басирахме се — Тривайз отново се взря в екрана, опитвайки се да различи някакви подробности, като се питаше дали е логично да се очаква, че подробности от какъвто и да е род ще могат да издадат без всякакво съмнение произхода на съществата на борда.
69
Стоманеносивата коса на Бранно бе безупречно вчесана и ако се вземеше предвид и невъзмутимостта й, тя спокойно би могла да бъде в палатата на кметството. С нищо не показваше, че едва за втори път през живота си е в дълбокия космос. (А първия, когато бе придружавала родителите си на една ваканционна екскурзия до Калган, едва ли можеше да се брои. Тогава бе само на три години.)
Тя малко уморено опонира на Кодел:
— В края на краищата, работата на Тубинг е да изразява мнението си и да ме предупреждава. Много добре, предупреди ме. Не го упреквам.
Кодел, който се бе качил на борда на кметския кораб, за да може да разговаря с нея без психическите трудности на общуването от разстояние, отвърна:
— Бил е прекалено дълго на поста си. Започва да разсъждава като сейшелец.
— Посланичеството е занаят, който има своите рискове, Лионо. Хайде да изчакаме, докато всичко това свърши, и ще му дадем една дълга почивка, а после ще го пратим с мисия някъде другаде. Той е способен мъж. В края на краищата, имал е достатъчно разум да ни прати без забавяне съобщението на Тривайз.
Кодел за миг се усмихна.
— Да, той ми каза, че го е направил, въпреки че не му се е сторило разумно. „Направих го, понеже бях длъжен“, рече. Виждате ли, госпожо кмете, той е трябвало да го направи, макар и да не му се е струвало разумно, тъй като щом Тривайз влезе в пространството на Сейшелския съюз, аз информирах посланик Тубинг незабавно да изпраща цялата информация, която се отнася до него.
— О? — Кмет Бранно се обърна, за да види по-ясно лицето му. — И какво те накара да го сториш?
— Елементарни съображения. Тривайз използваше последен модел военен кораб на Фондацията и сейшелците просто нямаше как да не го забележат. Съветникът е едно младо недипломатично магаре и те нямаше как да не забележат и това. По тази причина Тривайз би трябвало да се навре между шамарите; а ако има нещо, дето всеки член на Фондацията знае, то е, че щом се навре между шамарите където и да е в Галактиката, трябва да почне да плаче за най-близкия фондационен представител. Лично аз не бих имал нищо против да погледам как Тривайз се навира между шамарите — това би му помогнало да порасне и помъдрее, — но вие го изпратихте в качеството на ваш гръмоотвод и аз исках да бъдете в състояние да прецените естеството на всяка мълния, която може да го удари. Поради което се постарах най-близкият представител на Фондацията да го наблюдава непрекъснато. Нищо повече.
— Разбирам! Е, сега ми е ясно защо Тубинг е реагирал така ревностно. И аз му изпратих подобно предупреждение. Тъй като го е чул и от двама ни независимо един от друг, трудно можем да го виним, загдето е помислил, че приближаването на няколко кораба на Фондацията означава повече, отколкото то е в действителност. Само че как тъй, Лионо, не си се посъветвал с мен, преди да го предупредиш?
Кодел хладно отвърна:
— Ако ви включвах във всичко, което върша, нямаше да имате време да кметувате, госпожо. Как тъй и вие не ме информирахте за своето намерение?
— Ако те информирах за всичките си намерения — кисело рече Бранно, — щеше да знаеш прекалено много. Но това е дребен проблем, също както и тревогата на Тубинг, а и цялата сейшелска истерия. Повече ме интересува Тривайз.
— Нашите разузнавачи са открили Компор. Той е последвал Тривайз и сега двамата много предпазливо се придвижват към Гея.
— Имам пълните доклади на тия разузнавачи, Лионо. Очевидно и Тривайз, и Компор вземат Гея на сериозно.
— Всеки се присмива на суеверията за нея, госпожо кмете, но въпреки туй си мисли: „Ами ако…“ Дори посланик Тубинг се изхитри да покаже известно колебание. Това би могло да бъде твърде хитра тактика от страна на сейшелците. Един вид защитно оцветяване. Плъзнат ли слухове за някакъв тайнствен и непобедим свят, хората ще започнат да се дърпат не само от него, но и от околните — като например Сейшелския съюз.