Приставъчното въже тъпо издумка върху „Далечната звезда“ и твърдият външен корпус на кораба започна да вибрира. Последва обичайното хлъзгане, докато другият кораб фино регулираше скоростта си, за да я изравни с тяхната. Накрая въжето застана неподвижно между двата звездолета.
На корпуса на чуждия кораб се появи черно петънце, разширяващо се като зеницата на око.
Тривайз изсумтя:
— Диафрагма вместо плъзгащ се панел.
— Нечовешко ли е?
— Не задължително, предполагам. Но все пак е интересно.
Появи се една фигура.
Устните на Пелорат за момент се присвиха и той рече с разочарован глас:
— Прекалено познато. Човек.
— Не е задължително — спокойно възрази Тривайз. — Можем да различим само, че има пет израстъка. Възможно е да са глава, две ръце и два крака, но може и да не са. Чакай!
— Какво?
— Движи се по-бързо и по-равномерно, отколкото смятах… Аха!
— Какво?
— Има някаква тяга. Доколкото мога да преценя, не е ракетен двигател, но и явно не се набира на ръце. Все пак не е задължително да е човек.
Изглеждаше, че чакат невероятно дълго време въпреки бързото придвижване на фигурата по въжето, но най-накрая се чу шум от удар.
— Каквото и да е, след малко ще влезе тук — каза Тривайз. — Изпитвам желание да се счепкам с него веднага щом се появи. — Той сви ръката си в юмрук.
— Мисля, че ще е по-добре да се поуспокоиш — рече Пелорат. — Може и да е по-силно от нас. Може да умее да контролира умовете ни. Сигурно на кораба има и други като него. По-хубаво е да поизчакаме, докато научим повече за съществото, с което ще се сблъскаме.
— Ти от минута на минута ставаш все по-разумен, Янов — отбеляза Тривайз, — а аз — обратно…
Чуха как въздушният шлюз се задвижи и най-после фигурата се появи в кораба.
— Горе-долу нормален размер — промърмори Пелорат. — Скафандърът може да стане и на човек.
— Никога не съм виждал или чувал за подобна конструкция, но ми се струва, че не излиза извън рамките на човешката изработка. Нищо особено не ми говори.
Фигурата в скафандъра се изправи пред тях и един преден крайник се вдигна към заобления шлем, който — ако беше направен от стъкло — явно бе прозрачен само в една посока. Вътре не се виждаше нищо.
С бързо движение крайникът докосна нещо, което Тривайз не успя ясно да различи. Шлемът моментално се отдели от останалата част на скафандъра и се повдигна.
Това, което се показа, бе лицето на млада и безспорно хубава жена.
71
Безизразното лице на Пелорат стори всичко възможно, за да придобие втрещен вид. Той колебливо попита:
— Ти човек ли си?
Веждите на жената подскочиха нагоре и устните й се нацупиха. От мимиката й не можеше да се разбере дали се е сблъскала с непознат език и не го разбира, или е разбрала и се учудва на въпроса.
Ръката й бързо посегна към лявата страна на скафандъра, който се отвори изцяло, сякаш бе на панти. Тя пристъпи напред и скафандърът за миг остана изправен без съдържанието си. Сетне с мека, почти човешка въздишка се свлече надолу.
Сега, след като вече бе излязла от космонавтския костюм, тя изглеждаше още по-млада. Дрехите й бяха свободни и полупрозрачни и през тях като сенки се провиждаха оскъдни форми. Подобието на рокля стигаше до коленете й.
Имаше малки гърди и тънък кръст, а хълбоците й бяха закръглени и издути. Бедрата, които едва-едва прозираха, бяха широки, но по-надолу краката й се стесняваха до грациозни прасци. Косата й бе тъмна и дълга до раменете, очите — кафяви и големи, а устните — плътни и леко асиметрични.
Тя сведе глава, сякаш за да огледа самата себе си, и после с един замах реши въпроса дали разбира езика или не, изричайки:
— Нима не изглеждам като човек?
Говореше на стандартен галактически с едва доловимо колебание, сякаш леко се напрягаше, за да произнася думите напълно правилно.
Пелорат кимна и с бегла усмивка отвърна:
— Не мога да го отрека. Съвсем като човек. Очарователно и по човешки.
Младата жена разпери ръце, сякаш ги приканваше да я огледат по-внимателно.
— Би трябвало да се надявам, че е така, джентълмени. Заради това тяло мъже са умирали.
— Аз предпочитам да живея заради него — рече Пелорат, откривайки у себе си склонност към галантност, която малко го изненада.
— Добър избор — тържествено заяви жената. — Щом то бъде достигнато, всички въздишки стават възгласи на екстаз.
Разсмя се и Пелорат се присъедини към смеха й.
Тривайз, чието чело се бе смръщило при тази галантна престрелка, отсечено попита:
— На колко години си?