Тя вдигна поглед, когато влязоха, привеждайки глави под ниския трегер.
— Удивителен кораб — рече девойката. — Не разбирам и половината от туй, дето го виждам, но ако искате да ми направите подарък за срещата, ето го. Прекрасен е. Пред него моят изглежда направо ужасно.
Лицето й внезапно придоби израз на непреодолимо любопитство.
— Наистина ли сте от Фондацията?
— Откъде знаеш за нея? — попита Пелорат.
— Учили сме в училище. Най-вече заради Мулето.
— Защо именно заради Мулето, Блис?
— Той е бил един от нас, джентъл… Коя сричка от твоето име бих могла да използвам, джентълмене?
— Или Ян, или Пел. Коя предпочиташ?
— Той е бил един от нас, Пел — рече Блис с приятелска усмивка. — Роден е на Гея, но изглежда никой не знае къде точно.
— Мисля, че Мулето трябва да е геянски герой, а, Блис? — намеси се Тривайз. Беше станал почти агресивно дружелюбен и сега хвърли един предразполагащ поглед към Пелорат. — Наричай ме Трив.
— О, не — веднага отвърна, тя. — Мулето е бил престъпник. Напуснал е Гея без разрешение, а това никой не бива да прави. Никой не знае как той го е направил, но е напуснал и предполагам, че заради това е свършил зле. Фондацията го е победила.
— Втората фондация? — попита Тривайз.
— Не е ли била само една? Предполагам, че ако помисля за това, ще си спомня, но всъщност не се интересувам много от история. Аз се интересувам от това, какво Гея мисли, че е най-доброто. Ако историята просто минава покрай мен, то е понеже има достатъчно много историци или понеже аз не съм пригодена към нея. Вероятно съм била обучена като космически техник. Възлагат ми все такива задачи и изглежда те ми харесват, а пък е съвсем логично да не ги харесвах, ако…
Говореше бързо и почти без да си поема дъх, и Тривайз трябваше доста да се потруди, докато вмъкне един кратък въпрос.
— Коя е Гея?
Блис го зяпна озадачена.
— Просто Гея. Моля ви, Пел и Трив, хайде да вършим работа. Трябва да стигнем до повърхността.
— Че ние не отиваме ли там?
— Да, но бавно. Гея чувства, че ако използвате възможностите на вашия кораб, можете да се движите много по-бързо. Бихте ли го сторили?
— Бихме могли — мрачно отвърна Тривайз. — Само че ако аз пак поема управлението, няма ли да е по-вероятно да изчезна в обратната посока?
Блис се разсмя.
— Много си забавен. Разбира се че не можеш да тръгнеш в която и да е друга посока, освен в онази, в която Гея иска да отидеш. Само че можеш да се движиш по-бързо натам, накъдето Гея иска. Разбрахте ли, джентълмени?
— Разбрахме — каза Тривайз — и аз ще се опитам да контролирам чувството си за хумор. Къде да се приземя на повърхността?
— Няма значение. Просто се насочи надолу и ще се приземиш на нужното място. Гея ще се погрижи за това.
— А ти ще останеш ли с нас, Блис — попита Пелорат, — за да се погрижиш да ни посрещнат добре?
— Предполагам, че ще мога да го направя. Чакайте да видя… обичайната такса за моите услуги — имам предвид този вид услуги — може да се внесе в баланс-картата ми.
— А за другия вид услуги?
Блис захихика.
— Хей, ти си много приятно старче.
Пелорат смутено примигна.
72
Блис реагира на пикирането към Гея с наивно вълнение.
— Изобщо не усещам ускорението — отбеляза тя.
— Това е гравитачно спускане — поясни Пелорат. — Всичко се ускорява едновременно, включително и ние самите, така че не се усеща разликата.
— Но как става то, Пел?
Историкът сви рамене.
— Мисля, че Трив знае — рече малко виновно той, — само че сега едва ли е в настроение да говори на тая тема.
Тривайз се спускаше към Гея почти безразсъдно. Корабът реагираше на командите му, както Блис го бе предупредила, избирателно. Един негов опит да пресече по заобиколен начин линиите на гравитационната сила бе приет, но след известно колебание. Друг опит да се издигне нагоре бе направо отхвърлен.
Явно корабът все още не бе напълно негов.
— Голан, не се ли спускаш малко бързичко? — благо попита Пелорат.
С насилена отегченост в гласа, опитвайки се да не се гневи, той отвърна:
— Младата дама каза, че Гея ще се погрижи за нас.
— Да, Гея няма да позволи на тоя кораб да направи нищо опасно — потвърди дамата. — Имате ли ядене на борда?
— Наистина! — възкликна Пелорат. — Какво би искала да хапнеш, Блис?
— Да не е месо, Пел — деловито отвърна геянката, — но може риба или яйца, както и всякакви зеленчуци.
— Част от храната ни е сейшелска — каза Пелорат. — Не съм сигурен, че зная какво се съдържа в нея, но навярно ще ти хареса.