— Добре, ще опитам — в тона на Блис се прокрадна съмнение.
— Хората на Гея вегетарианци ли са? — запита Пелорат.
— Мнозина са вегетарианци — енергично закима девойката. — Зависи от какви хранителни вещества има нужда тялото в различните случаи. Напоследък не съм изпитвала глад за месо, така че, предполагам, не се нуждая. Не ми се е искало и нищо сладко. Сиренето ми е вкусно, а също и скаридите. Мисля, че вероятно имам нужда да намаля теглото си. — Тя звучно се потупа по десния хълбок. — Тук точно трябва да смъкна пет-шест фунта.
— Не виждам защо — рече Пелорат. — Така имаш нещо удобно, на което да седнеш.
Блис се извъртя, за да погледне по-добре задните си части.
— О, добре, няма значение. Теглото се сваля и качва, когато трябва. Няма защо да се тревожа.
Тривайз мълчеше, борейки се с „Далечната звезда“. Беше се колебал доста за траекторията и сега по-долните слоеве на планетната екосфера пищяха край кораба. Малко по малко звездолетът излизаше от контрола му. Впечатлението беше, като че ли някой или нещо се учи да управлява гравитачните двигатели. „Далечната звезда“, действайки очевидно не по негова воля, се изви нагоре към по-редкия въздух и бързо забави ход. После пое по собствен път, представляващ леко насочена към повърхността крива.
Блис бе пренебрегнала острия звук от съпротивлението на въздуха и деликатно душеше парата, вдигаща се от опаковката.
— Трябва да е наред, Пел — каза тя, — понеже ако не беше, нямаше да мирише тъй добре и аз нямаше да го хапна — пъхна тънкия си пръст в опаковката и после го облиза. — Предположението ти май ще излезе вярно. Това е скарида или нещо подобно. Хубаво!
С недоволен жест Тривайз заряза компютъра.
— Млада жено — рече той, сякаш сега я виждаше за пръв път.
— Казвам се Блис — важно заяви тя.
— Тогава, Блис! Ти знаеш имената ни.
— Да, Трив.
— Как така ги знаеш?
— Необходимо беше да ги знам, за да мога да си свърша работата. Така че ги знаех.
— А знаеш ли кой е Мун Ли Компор?
— Щях да знам, ако за мен беше важно. Тъй като не знам, значи господин Компор не идва тук. Всъщност — тя млъкна за миг — освен вас двамата насам никой не идва.
— Ще видим.
Той втренчи поглед надолу. Планетата бе в облаци. Покривката им не беше плътна, а разкъсана и забележително равномерно разпределена, като по този начин не позволяваше ясен обзор към нито една част от повърхността.
Превключи на микровълни и радарът светна. Повърхността бе досущ като небето. Изглеждаше, че това е островен свят — почти като Терминус, но в още по-голяма степен. Нито един от островите не бе много голям или особено изолиран. Напомняха огромен планетен архипелаг. Траекторията на кораба бе наклонена спрямо екваториалната равнина, но той не видя никакви следи от ледени шапки.
Нямаше и белези за неравномерно разпределение на населението, поне не в осветената половина.
— Близо до централния град ли ще се спуснем, Блис? — попита Тривайз.
Тя отвърна с безразличие:
— Гея ще ви свали на някое удобно място.
— Бих предпочел да е голям град.
— Имаш предвид голяма група хора?
— Да.
— Зависи от Гея.
Корабът продължаваше пътя си надолу и Тривайз се опита да се забавлява с предположения на кой остров ще се приземят.
Но който и да бе островът, изглеждаше, че след не повече от час ще кацнат.
73
Корабът се приземи тихо, почти като перце, без да се разтресе нито за миг и без никакъв аномален гравитационен ефект. Излязоха един по един: първо Блис, сетне Пелорат и накрая Тривайз.
Времето напомняше ранно лято в Терминус сити. Имаше лек ветрец, а слънцето, което ярко светеше от изпъстреното с облачета небе, комай се намираше на половината път към зенита си. Земята под краката им бе зелена, в едната посока имаше гъсти редици дървета, в срещуположната смътно се очертаваше морският бряг.
Чуваше се тих шум — вероятно от насекоми, плясък от криле на птица или на някакво малко летящо създание над тях, а също и потракване, напомнящо звука на земеделски инструмент.
Пръв се обади Пелорат, но не спомена нищо за онова, което бе видял или чул. Той шумно си пое дъх и каза:
— Ех че хубаво мирише, също като пресен ябълков сок.
— Онуй, дето се вижда — добави Тривайз, — сигурна е ябълкова градина и те правят ябълков сок.
— На вашия кораб, от друга страна — намеси се и Блис, — миришеше като… Е, просто ужасно.
— Когато беше на него, не се оплакваше — изръмжа Тривайз.
— Трябваше да бъда учтива. Нали бях гостенка.
— Има ли нещо лошо в това да продължиш да бъдеш учтива?