— Ти не участваш в Гея — въздъхна Дом — и затова не виждаш онова, което ние виждаме. Доста се страхувах от това. Уверявам те, независимо че се използват предимно заради естетическата стойност, споделяците имат и практически приложения. Една щастлива стена е дълготрайна, практична и полезна.
— Щастлива стена ли? — усмихна се леко Тривайз.
— Съществува смътното усещане, че стената изпитва нещо подобно на онова, което за нас означава „щастлив“. Една стена е щастлива, когато е проектирана добре, когато е стъпила здраво на основата си, когато нейната симетрия балансира частите й и не поражда неприятни въздействия. Въз основа на математическите принципи на механиката може да се разработи добър проект, но като се използва подходящ споделяк, се постига фина настройка, достигаща практически измеренията на атома. Тук, на Гея, нито един скулптор не може да произведе първокласна художествена творба без отлично измайсторен споделяк, а тези се смятат за отлични, при положение че аз самият го твърдя.
— Одушевените споделяци, които не са моя област — продължи Дом с възбудата на човек, който си чеше крастата, — ни дават аналогично пряко изживяване на екологичния баланс. Наистина на Гея той е доста прост, както е и при всички други светове, но тук поне сме с надеждата, че го усложняваме и по такъв начин изключително много обогатяваме общото съзнание.
Тривайз вдигна ръка и направи знак на Пелорат да замълчи.
— Откъде знаеш, че една планета може да издържа на по-сложен екологически баланс, при положение че всичките са с прост?
— Ах, ти изпитваш стареца — каза Дом и хитро примигна с очи. — Знаеш не по-зле от мен, че първият дом на човечеството, Земята, е имал изключително сложен екологически баланс. Само вторичните, производните светове, са прости.
Пелорат не можа да се въздържи.
— Но точно този е проблемът, който съм си поставил! Защо само Земята е издържала на сложна екология? Какво я отличава от другите светове? Защо на милиони и милиони други планети в Галактиката, способни да поддържат живот, се е развила само най-обикновена растителност, заедно с малки и неинтелигентни животински форми?
— За това има една приказка — отвърна Дом — или може би легенда. Не гарантирам за достоверността й. Всъщност на пръв поглед звучи като измислица.
Точно в този момент влезе Блис, която не беше участвала в храненето, и се усмихна на Пелорат. Носеше много прозрачна сребриста блуза.
Пелорат веднага се изправи.
— Мислех, че си ни напуснала.
— Съвсем не. Имах да правя отчети, да върша работа. А сега мога ли да се присъединя към теб, Дом?
Дом също се беше изправил (въпреки че Тривайз продължаваше да седи).
— Ти си желана от все сърце и радваш старческите ми очи.
— Сложих си тази блуза именно за да създам радост за очите ти. Пел е над тези неща, а Тривайз не ги харесва.
— Блис, ако си мислиш, че съм над тези неща, някой ден може и да те изненадам.
— Каква чудесна изненада би било — рече тя и седна. Двамата мъже сториха същото. — Моля ви, не исках да ви прекъсвам.
— Тъкмо щях да разкажа на нашите гости историята за Вечността. За да я разбере, човек първо трябва да осъзнае, че могат да съществуват практически безброй вселени. Всяко отделно събитие, което става, може да се случи или да не се случи, или пък да протече по един или друг начин, а всяка една от огромния брой възможности ще доведе до бъдещо развитие на събития, различаващи се поне в известна степен. Блис можеше да не влезе точно в този момент, да е при нас малко или много по-рано или пък, идвайки сега, да носи друга блуза; а дори и с тази блуза, можеше да не се усмихне така закачливо на възрастни мъже, което е нейна добросърдечна привичка. При всяка една от тези възможности или огромния брой други Вселената би поела по различен път и би продължила така след всяка следваща промяна на всяко друго събитие, колкото и незначително да е то.
Тривайз неспокойно се размърда.
— Мисля, че това е обща хипотеза на квантовата механика, всъщност много древна хипотеза.
— А, значи си чувал за нея. Но нека продължим. Да си представим, че хората имат възможност да замразят безброя вселени, да се местят от една на друга, когато си поискат, и да избират коя точно трябва да направят „истинска“, каквото и да е значението на тая дума.
— Чувам словата ти и дори си представям идеята, която описваш, но не мога да повярвам, че подобно нещо изобщо е възможно да се случи.
— Общо взето, аз също не мога — кимна Дом. — Ето защо твърдя, че то прилича на приказка. Независимо от това, в приказката се казва, че е имало хора, които са можели да излизат извън времето и да изследват безкрайните нишки на потенциалната реалност. Наричали са ги Вечни и когато се намирали извън времето, се казвало, че са били във Вечността. Тяхната задача била да изберат най-подходяща за човечеството Реалност. Вършели са безкрайни промени; и тук историята навлиза в много големи подробности, защото трябва да ви кажа, че е била написана под формата на необикновено дълъг епос. Накрая намерили — така се твърди в приказката — Вселена, в която Земята била единствената в цялата Галактика планета със сложна екологична система и развила интелигентен вид, способен да разработи сложни технологии. Решили, че човечеството ще се чувства най-сигурно в това положение. Замразили този низ от събития като Реалност и после престанали да действат. Днес ние живеем в Галактика, населявана единствено от хора и до голяма степен от растения, животни и микроскопични форми, които хората съзнателно или несъзнателно пренасят със себе си от планета на планета и които обикновено объркват местната флора и фауна. Някъде в смътната и мъглява вероятност съществуват и други реалности, в които Галактиката е стопанин на много разумни форми на живот, но те са недостижими. Ние сме сами в нашата реалност. Действията и събитията в нея пораждат нови разклонения, като във всеки отделен случай само едно от тях е продължение на реалността. Така че от собствената ни Вселена произлизат много, вероятно безброй потенциални вселени, но — както може да се предполага — те всички си приличат, защото съдържат Галактика с една-единствена форма на разумен живот — тази, която ни е добре позната. Или може би трябва да уточня, че всички вселени, с изключение на нищожно малък процент, си приличат в това отношение, понеже е опасно да се изключва каквото и да е, когато възможностите клонят към безкрайност.