— Разбира се, тя също е съвсем субективно решение — заяви леко раздразнен Пелорат, но Дом го прекъсна с думите:
— Вие спорите от любов към спора. Нека не разваляме тази, поне за мен, приятна и спокойна вечер.
Пелорат се опита да се отпусне, за да отмине раздразнението му.
— Както кажеш, Дом — усмихна се той накрая.
Тривайз хвърляше погледи към Блис, която седеше престорено скромно с ръце в скута си.
— А как се е получил този свят, Дом? — попита той.
— Гея със своето групово съзнание?
Дом отметна назад старческата си глава и пискливо се разсмя.
— Отново легенди! — възкликна той и лицето му се набръчка. — Понякога мисля по този въпрос, докато чета летописите за историята на човека, с които разполагаме. Няма значение, че те внимателно се пазят, картотекират и вкарват в компютър. С течение на времето пак стават неясни и мъгляви. Измислиците се увеличават, приказките се натрупват като прах. Колкото повече време минава, толкова по-прашна става историята, докато накрая се изроди в легенди.
— Ние, историците, сме запознати с този процес, Дом — каза Пелорат. — Съществува известно предпочитание към легендата. Преди около петнадесет века Лийбел Геннерат казал: „Лъжливо драматичното прогонва истински скучното“. Днес това е известно като Закона на Геннерат.
— Така ли? — попита Дом. — А аз си мислех, че тази идея е лично мое откритие. Е добре, Законът на Геннерат изпълва миналата ни история с романтика и несигурност. Знаете ли какво е робот?
— Разбрахме го на Сейшел — отговори сухо Тривайз.
— Виждали ли сте роботи?
— Не. Зададоха ни същия въпрос и щом отвърнахме отрицателно, ни обясниха.
— Разбирам. Знаете ли, че някога човечеството е живяло с роботи, но въпреки това не е вървяло към добро.
— Точно туй ни казаха.
— На роботите били дълбоко втълпени Трите закона на роботиката, които датират от праисторията. Съществуват няколко версии на онова, което може би са били Трите закона. Общоприетото схващане гласяло следното: „1) Роботът не трябва да вреди на човека или, чрез бездействие, да позволи на човека да бъде причинена вреда; 2) Роботът трябва да се подчинява на дадените му от човека заповеди, с изключение на тези, които противоречат на Първия закон; 3) Роботът трябва да защищава собственото си съществуване, стига тази защита да не противоречи на Първия и Втория закон.“ Тъй като ставали все по-интелигентни и всестранно развити, роботите тълкували тези закони, и по-специално най-важния Първи, все по-широко и по-великодушно и във все по-висока степен поемали ролята на закрилници на човечеството. Тяхната закрила задушавала и станала нетърпима. Роботите били изключително внимателни и усилията им — съвсем хуманни, насочени изцяло към постигането на блага за всички. Това обаче ги правело все по-непоносими. С напредъка в роботиката положението се влошавало. Разработвали се роботи с телепатични възможности, което означавало, че дори вече мисълта можела да се следи. Така човешкото поведение ставало все по-зависимо от контрола на роботите. От друга страна, на външен вид те все повече заприличвали на хора, но несъмнено оставали роботи в поведението си. А фактът, че били хуманоиди, ги правел още по-отблъскващи. Затуй, разбира се, на това трябвало да бъде сложен край.
— Защо „разбира се“? — попита Пелорат, който слушаше внимателно.
— Въпрос на логика — каза Дом. — В крайна сметка роботите се развили достатъчно, за да станат досущ като хората и да разберат негодуванието им, че са ограбени от всичко човешко в името на собственото им добро. Роботите били принудени да решат, че за човечеството ще бъде по-полезно, ако то само се грижи за себе си, та макар небрежно и неефективно. Следователно точно те, роботите, били онези, които някак си създали Вечността и станали Вечни. Открили една реалност, в която хората се чувствали най-сигурни — в нея те наистина били сам-сами в Галактиката. После, след като направили възможното според силите си, и с оглед на Първия закон в най-истинския му смисъл, роботите по собствена воля престанали да действат и оттогава насам ние сме истински хора — развиваме се както можем, съвсем сами.
Дом замълча. Погледна към Тривайз и Пелорат и попита:
— Вярвате ли на всичко това?
— Не — бавно поклати глава Тривайз. — В нито един исторически летопис, за който някога съм чувал, няма и следа от подобни събития. А ти, Янов, вярваш ли?
— Има митове, които приличат в някои отношения…
— Остави тия работи. Има митове, дето ще съвпаднат с измислиците на всеки от нас, стига да им се даде достатъчно умно и ловко тълкувание. Аз говоря за историята, за достоверни данни.