— О! Нима наистина мислите, че Втората фондация съществува, та се отнасяте толкова внимателно към вероятността за евентуална нейна реакция?
Бранно стовари юмрука си на масата пред нея.
— Разбира се, че мисля, ненадминати глупако! Ако не знаех, че Втората фондация съществува и ако не се борех с нея толкова упорито и ефективно, колкото мога, щях ли да се интересувам какво говориш на тази тема? Ако Втората фондация не съществуваше, щеше ли да има значение, че ти обявяваш съществуванието й? От месеци исках да те затворя, преди да заговориш публично, но ми липсваше политическата власт да се разправя грубо с един съветник. Появяването на Селдън ме представи в добра светлина и ми даде тази власт — макар и временно — и именно в тоя момент ти наистина заговори публично. Аз реагирах незабавно и сега ще трябва да те убия без никакви угризения на съвестта и без дори микросекунда колебание, ако не направиш точно онова, което ти кажа.
Решителният й вид не му даваше основания за съмнение.
— Целият ни разговор сега, по време, когато би трябвало да съм в леглото и да спя — продължи Бранно — беше замислен така, че да те накара да ми повярваш. Искам да знаеш, че проблемът за Втората фондация, който се постарах ти да очертаеш, ми дава достатъчно основания да спра мозъка ти без съд.
Тривайз се понадигна от мястото си.
Бранно спокойно изрече:
— О, недей да правиш каквото и да било. Аз съм само една стара жена, както несъмнено си мислиш в момента, но преди да ме докоснеш, ще бъдеш мъртъв. Ние сме под наблюдението на моите хора, глупави младежо.
Тривайз седна и каза леко разтреперан:
— Говорите безсмислици. Ако вярвахте, че Втората фондация съществува, не бихте приказвали за това така свободно. Нямаше да се изложите на опасностите, на които казвате, че се излагам аз.
— В такъв случай очевидно схващаш, че имам малко повече здрав разум от теб. С други думи, ти вярваш, че Втората фондация съществува, и въпреки това говориш свободно за нея, понеже си глупав. Аз вярвам, че тя съществува и също говоря свободно, но само понеже съм взела предпазни мерки. Тъй като изглежда си чел внимателно историята на Аркади, може би ще си спомниш как тя разказва за изобретеното от баща й „ментално статично устройство“. То служи като щит срещу онзи вид ментална сила, която Втората фондация притежава. Устройството все още съществува и дори е било доусъвършенствано в най-строга тайна. Тази къща сега е относително добре защитена срещу подслушване. Ако вече си ме разбрал, нека ти обясня какво трябва да направиш.
— Какво?
— Трябва да откриеш дали това, което двамата с теб мислим, наистина е така. Дали Втората фондация все още съществува и ако съществува, къде. Което означава, че ще се наложи да напуснеш Терминус и да отидеш и аз не знам къде — даже накрая да се окаже, както по времето на Аркади, че Втората фондация съществува сред нас. Това означава също, че няма да се върнеш, докато не научиш нещо, което да ни кажеш; а ако нямаш какво да ни кажеш, не ще се върнеш никога и населението на Терминус ще остане с един глупак по-малко.
Тривайз усети, че губи дар слово.
— Как, в името на Терминус, мога да ги търся, без това да стане ясно? Те просто ще намерят начин да ме убият и вие нищо няма да разберете.
— Тогава недей да ги търсиш, наивно дете. Търси нещо друго. Търси нещо с цялата си душа и ум и ако, междувременно, се натъкнеш на тях, понеже те няма да си дадат труда да ти обърнат внимание, добре! В такъв случай ще ни изпратиш информацията по защитена и кодирана хиперчестота, а след това като награда можеш да се върнеш.
— Предполагам, че имате нещо предвид за това какво да търся.
— Разбира се, че имам. Познаваш ли Янов Пелорат?
— Никога не съм чувал за него.
— Утре ще го видиш. Той ще ти каже какво ще търсите и ще потегли с теб с един от най-съвършените ни кораби. Ще бъдете само двамата, понеже е предостатъчно да рискуваме двама души. И ако някога се опиташ да се върнеш, без да ни удовлетвориш с информацията, която искаме, ще те издухаме от космоса, преди да си дошъл и един парсек от Терминус. Това е всичко. Разговорът приключи.
Бранно стана, погледна голите си ръце и бавно намъкна ръкавиците си. Обърна се към вратата и през нея влязоха двама въоръжени стражи. Отстъпиха встрани, за да й направят път. На вратата тя се обърна.