Блис беше преметнала стройния си крак върху страничната облегалка на стола и мърдаше пръстчета точно срещу Тривайз.
— Разбира се, че не се тревожа, Трив. Ти ще се справиш.
— Аз ли? — почти извика Тривайз.
— Гея те е довела тук след около сто фини манипулации — поясни Дом. — Ти си този, който трябва да посрещне нашата криза.
Тривайз се втренчи в него и изумлението му постепенно премина в гняв.
— Аз ли? Защо пък точно аз от целия космос? Аз нямам нищо общо с проблемите ви.
— Независимо от това, Трив — каза Дом с почти хипнотично спокойствие, — ти ще бъдеш. Само ти. От целия космос единствено ти.
XVIII. СБЛЪСЪКЪТ
75
Стор Гендибал се промъкваше почти толкова предпазливо към Гея, колкото и Тривайз, и сега, когато геянската звезда се бе превърнала в отчетлив диск, който можеше да се наблюдава само през силни филтри, спря, за да помисли.
Сура Нови седеше отстрани и от време на време плахо отправяше поглед към него.
— Учителю — обади се нежно тя.
— Какво има, Нови? — попита разсеяно Гендибал.
— Нещастен ли си?
Той бързо я погледна.
— Не. Съсредоточен съм. Помниш ли тази дума? Опитвам се да реша дали да навлезем бързо или да чакаме още. Да бъда ли много смел, Нови?
— Мисля, че ти винаги си много смел, учителю.
— Да си много смел понякога означава да си глупав.
— Как може един господар-учен да бъде глупав? — усмихна се Нови. — Това не е ли слънце, учителю? — посочи тя към екрана.
Гендибал кимна утвърдително.
— Това ли е слънцето, което грее на Трантор? — попита Нови след кратка пауза. — Демското слънце ли е?
— Не, Нови. Съвсем различно слънце — отвърна той. — Съществуват много слънца. Билиони.
— О, с разума си го знаех, но никога не съм могла да го повярвам. Учителю, как така човек може да знае нещо с разума си и въпреки това да не му вярва?
Гендибал слабо се усмихна.
— В главата ти, Нови — подхвана той и, изричайки тези думи, автоматично се озова там, в главата й. Погали я нежно, както правеше винаги — просто едно облекчаващо докосване на менталните нишки, което да я отпусне и успокои. След това веднага щеше да напусне. Но този път усети нещо, което не можеше да се опише по друг начин, освен с езика на менталиците. Ако искаше да използва обичайната метафора — мозъкът на Нови светеше.
Това не можеше да се случи без наличието на вкарано отвън ментално поле с толкова малка интензивност, че дори и най-фината приемателна функция на добре тренирания ум на Гендибал едва го долавяше, въпреки изключително гладката ментална структура на Нови.
— Как се чувстваш, Нови? — рязко попита той.
— Добре, учителю — учудено го погледна тя.
— Да си замаяна или объркана? Затвори очи и стой абсолютно неподвижно, докато не ти кажа „хайде“.
Тя послушно затвори очите си. Гендибал внимателно отстрани от ума й всички външни усещания, успокои мислите й, уталожи емоциите й, галеше… галеше… Остави само сиянието, което бе толкова слабо, та насмалко да се усъмни, че го има.
— Хайде — рече той и Нови отвори очи.
— Как се чувстваш, Нови?
— Много спокойна, учителю.
Очевидно полето беше твърде немощно, за да има някакъв видим ефект върху нея.
Той се обърна към компютъра и започна борба с него. Трябваше да признае пред себе си, че двамата не се сработваха много добре. Вероятно причината беше, че бе прекалено навикнал да използва пряко ума си и не обичаше да работи с посредник. Но сега търсеше кораб, а не мисъл, и в началото можеше да действа ефективно само с помощта на компютъра.
Откри кораба, за който подозираше, че съществува. Беше на разстояние половин милион километра и по конструкция приличаше много на неговия собствен, само че по-голям и усъвършенстван.
Щом веднъж го намери с помощта на компютъра, Гендибал пое нещата директно с ума си. Изпрати го като плътен лъч натам и почувства (с менталния еквивалент на това понятие) кораба отвън и отвътре.
После насочи ума си към планетата Гея, доближи на няколко милиона километра към нея в реалното пространство и се оттегли. Нито едно от тези действия не бе достатъчно, за да му покаже безпогрешно кой е източникът на полето, ако изобщо имаше такъв.
— Нови — обърна се отново към спътничката си той, — бих желал да седиш до мен, каквото и да се случи.
— Опасност ли има, учителю?
— Нищо няма да ти навреди. Ще се погрижа за твоята сигурност.
— Учителю, аз не се интересувам заради това. Ако има опасност, искам да ти помогна.
Гендибал меко обясни:
— Нови, ти вече ми помогна. Благодарение на теб разбрах нещо наглед твърде дребно, но за което бе страшно важно да узная. Можеше да затъна в доста дълбоко тресавище и щях да се измъкна само с цената на големи неприятности.