— Може да стане. Още не съм сигурен дали самият кораб не е център на полето, Първи говорителю.
— Но те…
— Моите уважения, Първи говорителю, позволи ми да те прекъсна. Ние не знаем какъв технически напредък е постигнала Първата фондация. Те действат със странно самочувствие и за нас може да последват неприятни изненади. Трябва да се види дали чрез някои от своите изобретения не са се научили да се справят с менталици. Накратко, Първи говорителю, аз съм изправен или срещу боен кораб с менталици, или срещу планета на менталици. Ако е корабът, тогава те са твърде слаби, за да ме спрат, но може да са достатъчно силни да ме забавят, и физическите им оръжия ще успеят да ме унищожат. От друга страна, ако центърът на полето е планетата, то долавянето му от такова разстояние говори за огромна сила — по-голяма, отколкото дори аз мога да управлявам. И в двата случая ще е необходимо да се създаде мрежа — обща мрежа, в която при необходимост пълните ресурси на Трантор да се поставят на мое разположение.
Първият говорител се поколеба.
— Обща мрежа. Такова нещо никога не е било използвано, нито дори се е предлагало, освен по времето на Мулето.
— Тази криза може да се окаже далеч по-сериозна от кризата с Мулето, Първи говорителю.
— Не зная дали Масата ще се съгласи.
— Не мисля, че трябва да ги молиш да се съгласяват, Първи говорителю. Трябва да обявиш извънредно положение.
— Каква причина да посоча?
— Кажи им, че аз съм настоял, Първи говорителю.
— Говорителката Деларми веднага ще заяви, че си некомпетентен страхливец, докаран до лудост от собствените си видения.
Гендибал замълча за малко:
— Предполагам, че ще заяви нещо подобно, Първи говорителю, но да казва каквото си иска. Ще го преживея. Основният проблем сега не е моята гордост, а съществуването на Втората фондация.
77
Харла Бранно мрачно се усмихна и набръчканото й лице сякаш потъна още по-дълбоко в месестите си гънки.
— Мисля, че можем да продължим — каза тя. — Готова съм за тях.
— Наистина ли сте сигурна, че знаете какво вършите? — попита я Кодел.
— Ако бях толкова луда, колкото ти се правиш, че мислиш, Лионо, щеше ли да настояваш да останеш на този кораб с мен?
Кодел сви рамене и отвърна:
— Вероятно да. Трябва да съм тук, госпожо кмете, поради малката възможност да мога да ви спра, да ви отклоня, най-малкото да ви забавя, преди да отидете твърде далеч. И, разбира се, ако не сте съвсем луда…
— Да?
— Ами, тогава не бих искал бъдещите историци да споменават само вас. Нека кажат, че и аз съм бил тук и да се питат на кого принадлежи заслугата, госпожо кмете.
— Умно, Лионо, умно, но доста несериозно. През толкова много мандата съм била силата зад трона, че едва ли бих позволила подобно нещо да се случи по време на собственото ми управление.
— Ще видим.
— Не, няма да видим, защото историческите преценки ще се направят след нашата смърт. Аз обаче не се страхувам. Нито за мястото си в историята, нито за онова — тя посочи екрана.
— Корабът на Компор — каза Кодел.
— Да, корабът на Компор — потвърди Бранно, — само че без Компор на борда. Един от нашите разузнавачи наблюдавал смяната. Корабът бил спрян от друг. Двама души се прехвърлили в него, а после Компор влязъл в чуждия кораб.
Бранно потри ръце.
— Тривайз изпълни отлично ролята си. Изпратих го в космоса, за да послужи като гръмоотвод и той го направи. Той привлече светкавицата. Корабът, който Компор е спрял, е бил на Втората фондация.
— Питам се как можете да сте сигурна в това? — замислено рече Кодел, извади лулата си и бавно започна да я тъпче с тютюн.
— Понеже винаги съм се съмнявала дали Компор не е под контрола на Втората фондация. Животът му протичаше някак прекалено гладко. Всичко му беше наред, стана първокласен експерт по хиперпространствени пътешествия. Предателството му спрямо Тривайз може да е било просто решение на амбициозен политик, но той го направи с такава ненужна усърдност, като че ли в това се криеше нещо повече от лична амбиция.
— Всичко дотук са само догадки, кмете.
— Догадките свършиха, когато той последва Тривайз в многобройни хиперпространствени скокове така лесно, сякаш беше само един-единствен скок.
— Помагаше му компютър, госпожо кмете!
Бранно наклони глава назад и се разсмя.
— Скъпи ми Лионо, ти тъй дейно съчиняваш заплетени сюжети, че забравяш колко ефикасни са простите. Аз изпратих Компор да проследи Тривайз не защото той трябваше да бъде следен. Нима беше нужно това? Колкото и да искаше да запази действията си в тайна, Тривайз щеше да привлече цялото внимание върху себе си във всеки свят извън Фондацията, който посещаваше. Неговият модерен кораб, силният му терминуски акцент, фондационните кредити — всичко туй автоматично го обграждаше с ореола на знаменитост. И в случай на някаква извънредна ситуация той автоматично щеше да се обърне към служителите на Фондацията за помощ, както направи на Сейшел. Така веднага научихме за онова, което бе извършил, и то напълно независимо от него самия.