— Важен служител ли? Предполагам, че притежава ментална сила.
— О, да, голяма.
— Ще можеш ли да се справиш с това?
— Разбира се. Вторият човек на кораба е Гея.
— Една от вашите хора?
— Да. Името й е Сурановирембластиран. Би трябвало да е с много повече срички, но дълго време се е намирала далеч от мен/нас/останалите.
— В състояние ли е тя да задържи един висш служител на Втората фондация?
— Не тя, а Гея го държи под влиянието си. Тя/аз/ние можем да го смажем.
— Това ли ще направите? Тя ще унищожи него и Бранно, така ли? Защо? Да не би Гея да иска да премахне фондациите и да създаде своя собствена Галактична империя? Отново Мулето ли? По-велико Муле…
— Не, не, Трив. Не се безпокой. Не бива. Те и тримата са в задънена улица. Чакат.
— Какво чакат?
— Твоето решение.
— Хайде пак! Какво решение? Защо аз трябва да решавам?
— Моля те, Трив — каза Блис. — Скоро ще ти бъде обяснено. Аз/ние/тя казахме толкова, колкото засега е възможно.
85
— Ясно е, че направих грешка, Лионо, и то вероятно фатална — въздъхна изтощена Бранно.
— Необходимо ли е да се изрича такова нещо? — промърмори Кодел, без да си мърда устните.
— Те знаят какво мисля. Няма да навреди повече, че го казвам. Знаят какво мислиш и ти, независимо че не си движиш устните. Трябваше да изчакам още, докато щитът стане по-мощен.
— Как можехте да го сторите, кмете? Ако бяхме чакали да се подсигурим двойно, тройно и четворно, щеше да ни отнеме безкрайно много време. Разбира се, искаше ми се да не тръгваме ние самите. Щях да съм по-спокоен, ако експериментирах с някого другиго — може би с вашия гръмоотвод Тривайз.
— Не желаех да ги предупреждавам, Лионо — обясни Бранно. — И все пак ти напипа същността на моята грешка. Трябваше да изчакам, докато щитът стане достатъчно непроницаем. Не напълно, но достатъчно. Знаех, че още пропуска чувствително, но нямах търпение да чакам повече. Докато се ликвидира утечката, мандатът ми сигурно щеше да приключи, а аз исках това да стане по мое време и лично да бъда на мястото. Ето защо се насилих да вярвам като последна глупачка, че щитът е достатъчен. Не се вслушах в никакви предупреждения.
— Ако сме търпеливи, все още можем да победим.
— Ще дадеш заповед да се стреля по другия кораб?
— Не, не мога, кмете, но обстоятелствата се променят. Всъщност на сцената вече излиза нов актьор.
Той посочи към екрана. Компютърът автоматично бе го разделил на две и във всяка половина имаше по един кораб.
— Можеш ли да увеличиш изображението, Лионо?
— Никакъв проблем. Човекът от Втората фондация е опитен. Позволено ни е да правим всичко, което няма да го притесни.
— Ама това е „Далечната звезда“! — възкликна Бранно, изучавайки екрана. — Сигурна съм. И предполагам, че Тривайз и Пелорат са на борда.
Тя помълча за момент, след което добави с горчивина:
— Освен ако и те не са били заменени от хора на Втората фондация. Моят гръмоотвод наистина е много ефективен. Ех, ако и щитът ми беше по-здрав.
— Търпение! — прекъсна я Кодел.
В командната зала на кораба отекна глас и Бранно някак си разбра, че този глас не се състои от звукови вълни. Долови го направо в ума си, а един поглед към Кодел бе достатъчен да й подскаже, че и той го е уловил.
— Чуваш ли ме, кмете Бранно? — попита гласът. — Ако ме чуваш, не си прави труда да отговаряш. Достатъчно е само да го помислиш.
— Кой си ти? — попита тихо Бранно.
— Аз съм Гея.
86
Всеки от трите кораба по същество беше в покой спрямо останалите два. Обикаляха съвсем бавно около Гея, подобно на далечен спътник на планетата, състоящ се от три части. Придружаваха я в безкрайното й пътешествие около нейното слънце.
Тривайз седеше и наблюдаваше екрана, уморен от предположения каква ли би могла да бъде ролята му, за какво беше докаран тук от хиляди парсека разстояние.
Звукът в ума му не го стресна. Той дори като че ли го беше очаквал.
— Чуваш ли ме, Голан Тривайз? — попита гласът. — Ако ме чуваш, не си прави труда да отговаряш. Достатъчно е само да го помислиш.
Тривайз се огледа. Пелорат, явно стреснат, се взираше в различни посоки, сякаш се опитваше да открие източника. Блис седеше безмълвна с ръце, отпуснати в скута й. Съветникът дори за миг не се усъмни, че и тя е наясно за звука.
Той пренебрегна заповедта да използва мисли и заговори с подчертано отчетлива дикция.
— Не разбирам за какво е всичко това и няма да направя нищо, което искате от мен.
— Ще разбереш — отговори гласът.
87
— Вие всички ме чувате в ума си — каза Нови — и сте свободни да отговаряте наум. Аз ще направя тъй, че да се чувате и един друг. Достатъчно близо сме, така че при нормалната светлинна скорост на менталното поле няма да има забавяне в комуникациите. Като начало, тук сме, понеже така е наредено.