В продължение на двадесет дълги секунди Пелорат го зяпаше с печален поглед. После отвърна:
— Това е планета. Първичната планета. Същата онази, на която за пръв път са се появили хората, скъпи ми приятелю.
Тривайз се облещи.
— Появили се за пръв път? Откъде?
— От никъде. Това е планетата, на която човечеството се е развило по пътя на еволюцията от низшите животни.
Тривайз поразмишлява над това и поклати глава.
— Не разбирам какво имате предвид.
На лицето на Пелорат се появи краткотрайно раздразнение. Той се прокашля и заяви:
— Някога на Терминус не е имало хора. Предполагам, че знаеш това?
— Разбира се — нетърпеливо отвърна Тривайз. Внезапното използване на педагогически тон от страна на Пелорат го подразни.
— Чудесно. То важи и за всички останали светове. Анакреон, Сантани, Калган… За всички. По някое време в миналото те са били основани. Хората са дошли на тях от другаде. Дори и на Трантор. В продължение на двадесет хиляди години той може да е бил столица, но не и преди това.
— А какво е бил преди това?
— Пуст! Поне откъм хора.
— Не е много за вярване.
— Но е истина. Старите записи го доказват.
— Откъде са дошли тогава хората, които първи са открили Трантор?
— Никой не е сигурен. Има стотици планети, които претендират, че са били населени още в неясните мъгли на античността и чиито жители разправят фантастични историйки за естеството на първото пристигане на човеците. Историците са склонни да пренебрегват тия неща и да размишляват по „въпроса за произхода“.
— Това пък какво е? Никога не съм чувал за него.
— Не ме изненадва. Сега не е особено популярен исторически проблем, но по време на разпадането на Империята е имало период, когато този въпрос е предизвиквал определен интерес сред интелектуалците. Салвор Хардин го споменава накратко в мемоарите си. Това е проблемът за идентификацията и локализацията на единствената планета, откъдето е започнало всичко. Ако погледнем назад във времето, човечеството ще се стече от основаните напоследък светове към по-старите, към още по-старите, докато накрая не се концентрира в един-единствен — в първичния свят.
Тривайз моментално съзря очевидния недостатък на този аргумент.
— Не е ли възможно да е имало много първични светове?
— Разбира се, че не. Всички човешки същества по цялата Галактика са от един и същ вид. Един и същ вид не може да произлиза от повече от една планета. Това е съвършено невъзможно.
— Откъде знаете?
— Първо… — Пелорат докосна палеца на лявата си ръка с този на дясната, но после изглежда поразмисли над онова, което неизбежно щеше да се обърне в дълго и заплетено изложение. Отпусна надолу ръце и каза с подчертана тържественост:
— Скъпи приятелю, давам ти честната си дума.
Тривайз направи официален поклон и рече:
— Не съм и помислял да се съмнявам, професор Пелорат. Тогава нека приемем, че има само една първична планета, но не е ли възможно да съществуват стотици, които да си оспорват тази чест?
— Не просто е възможно, ами наистина е така. Въпреки това всичките им претенции са неоснователни. Нито една от тия стотици планети, които претендират за приоритет не показва и най-малка следа от предхиперпространстственото общество, да не говорим за следа на човешка еволюция от предхождащи човека организми.
— Тогава излиза, че има първична планета, но по някаква причина тя не претендира за това?
— Попадна право в целта.
— И вие се каните да я търсите?
— Двамата ще я търсим. Това е нашата мисия. Кмет Бранно е уредила всичко. Ти ще пилотираш нашия кораб до Трантор.
— До Трантор? Че тя не е първичната планета, вие сам го казахте преди малко.
— Разбира се, че не е Трантор, а Земята.
— Тогава защо да не пилотирам кораба към Земята?
— Изглежда не съм бил достатъчно ясен. Земята е име от легендите, свято пазено в древни митове. Значението му не ни е известно със сигурност, но е удобно да се използва тази дума като синоним за „първичната планета на човешкия род“. Коя обаче планета в реалния космос е тази, дето ние наричаме „Земя“, не се знае.
— Дали на Трантор ще го знаят?
— Определено се надявам там да получа информация. Трантор притежава Галактическата библиотека, най-голямата в цялата система.
— Тази библиотека сигурно е била преровена от хората, които са се интересували от „въпроса за произхода“ по време на Първата Империя.
Пелорат замислено кимна.
— Да, но може би недостатъчно добре. Научил съм много неща по „въпроса за произхода“, които вероятно имперците от преди пет века не са знаели. Разбираш ли, бих могъл да претърся старите записи с по-добри методи. Отдавна си мисля за това и имам наум една отлична възможност…