— Това ни беше от полза.
— Да, така се случи. Следващото му предателство обаче може и да не ни е от полза.
— Защо очаквате да има и друго предателство?
— Хайде, Лионо — нетърпеливо каза Бранно, — не си играй игрички с мен. Всеки, който демонстрира способност за двуличие, трябва винаги да бъде подозиран, че отново може да я прояви.
— Той би могъл да използва тази си способност да се свърже отново с Тривайз. Двамата заедно…
— Сам не го вярваш. При всичката си глупост и наивност Тривайз преследва целта си направо. Той не понася предателството и никога, при никакви обстоятелства няма да повярва на Компор за втори път.
Кодел рече:
— Извинете ме, кмете, но искам да съм сигурен, че съм проследил нишката на мисълта ви. В такъв случай до каква степен вие можете да вярвате на Компор? Откъде знаете, че той ще последва Тривайз и ще ви докладва честно? Да не разчитате неговите опасения за благополучието на жена му да го възпират? Или желанието му да се върне при нея?
— И двата фактора имат значение, но аз не разчитам изцяло на тях. На кораба на Компор ще има хиперреле. Тривайз ще подозира, че го следят, и сигурно ще потърси такова устройство. Предполагам обаче, че Компор, бидейки преследвач, няма да заподозре следенето и няма да ровичка из кораба. Разбира се, ако потърси хиперрелето и го намери, ще трябва да разчитаме на привлекателността на жена му.
Кодел се разсмя.
— Само като си помисля, че навремето аз съм ви давал уроци. А каква е целта на следенето?
— Двуслойна защита. Ако Тривайз бъде заловен, може би Компор ще продължи и ще ни осигури информацията, която другият вече няма да е в състояние да ни достави.
— Още един въпрос. Ами ако по някаква случайност Тривайз открие Втората фондация и ние научим за това чрез него или чрез Компор, или пък получим основания да подозираме нейното съществуване въпреки смъртта на двамата?
— Аз се надявам, че Втората фондация наистина съществува, Лионо — отвърна Бранно. — Във всеки случай Планът на Селдън няма да ни служи още дълго. Великият Хари Селдън го е конструирал в последните дни на Империята, когато на практика техническият прогрес е бил спрял. Селдън също е продукт на своето време и колкото и блестяща да е тази полумитична психоисторическа наука, едва ли би могла да се отскубне от корените си. Тя положително не би позволила бърз технически напредък, а Фондацията постигна точно това, особено през нашия век. Имаме детектори на маса, за каквито по-рано не са и сънували, компютри, които могат да отговарят директно на мислите, и — преди всичко — ментална защита. Втората фондация няма да може да ни контролира още дълго време, ако предположим, че и сега успява да го прави. Аз искам в последните си дни, докато още съм на власт, да задвижа Терминус по нов път.
— А ако всъщност няма Втора фондация?
— Тогава ще поемем по новия път. Незабавно.
13
Тревожният сън, който накрая обзе Тривайз, не трая дълго. Докоснаха го повторно по рамото.
Той се стресна и се надигна — с мътен поглед и без изобщо да разбира защо се намира в непознато легло.
— Какво… Какво?
Пелорат му каза с извинителен тон:
— Съжалявам, съветник Тривайз. Ти си мой гост и аз ти дължа известно спокойствие, ала кметът е тук. — беше застанал до леглото, облечен в бархетна пижама, и леко потреперваше. Сетивата на Тривайз уморено се пробудиха и той си спомни.
Кмет Бранно беше във всекидневната на Пелорат и изглеждаше спокойна както винаги. С нея беше и Кодел, който леко потриваше белия си мустак.
Тривайз нагласи пояса си достатъчно стегнато и се зачуди колко ли време двамата — Бранно и Кодел — прекарват разделени един от друг.
После подигравателно рече:
— Да не би Съветът вече да се е освестил? Да не би неговите членове да са се разтревожили за отсъствието на един от тях?
Бранно отвърна:
— Да, има признаци за живот, но засега не са достатъчни да ти свършат работа. Все още притежавам власт да те накарам да потеглиш. Ще бъдете откарани до космодрума Алтимит…
— 3начи не на космодрума Терминус, мадам кмете? Трябва ли да ме лишавате от подобаващо сбогуване с хилядите плачещи?
— Виждам, че отново проявяваш склонността си към хлапашки глупости, съветник, и съм доволна. Тя потиска онова, което при друг случай би могло да предизвика наченки на известно пробуждане на съвестта. Вие и професор Пелорат ще потеглите тихичко от космодрума Алтимит.
— И никога няма да се върнем?
— И може би никога няма да се върнете. Разбира се — тя за миг се усмихна, — ако откриете нещо, което е толкова важно и толкова полезно, че дори и аз да се зарадвам на вашата информация, ще можете да се върнете. Даже сигурно ще ви окажат почести.