Що се отнася до Пелорат, историкът направо се прехласна от удивление.
— Ще повярваш ли — възкликна, като нежно докосна с пръст корпуса, преди да се покатери вътре, — че никога не съм бил толкова близо до космически кораб?
— Щом го казвате, професоре, ще ви повярвам, но как сте успели да го постигнете?
— Направо не знам, честно да ти река, скъпи прия… извини ме, скъпи Тривайз. Предполагам, че съм бил прекалено зает с моите изследвания. Когато човек има у дома наистина отличен компютър, който може да се свързва с други компютри навсякъде в Галактиката, той едва ли изпитва нужда да шава нагоре-надолу… Май съм очаквал космическите кораби да са по-големи от тоя.
— Този наистина е малък модел, но е по-просторен отвътре от всеки друг кораб с подобни размери.
— Как така? Ти се подиграваш с невежеството ми.
— Не, не, говоря сериозно. Това е един от първите изцяло гравитационни кораби.
— Какво значи туй? Само, моля те, не ми го обяснявай, ако ще трябва да се впуснеш нашироко във физиката. Бих приел честната ти дума както ти вчера прие моята относно единствеността на човешкия вид и на първичната планета.
— Нека опитаме, професор Пелорат. През всичките хилядолетия на космически полети ние сме разполагали с химически двигатели, йонни двигатели, суператомни двигатели, а те до един са обемисти. Старата военна флота на Империята е имала кораби, дълги по петстотин метра, жилищното пространство в които е било колкото в някой малък апартамент. За щастие, през вековете на своето съществуване, поради липсата на материални ресурси, Фондацията се е специализирала в миниатюри-зацията. Този кораб представлява връх в това отношение. Той използва антигравитацията, а устройството, което осигурява тази възможност, на практика не отнема ни-какво пространство, защото е вградено в самия корпус. Ако не беше тъй, все още щяхме да се нуждаем от хиператомни…
Един служител от сигурността се приближи до тях.
— Ще трябва да потеглите, джентълмени!
Небето просветляваше, макар до изгрева да имаше още половин час. Тривайз се огледа.
— Натоварен ли е багажът ми?
— Да, съветник, ще намерите кораба изцяло оборудван.
— Предполагам, че с дрехи, които не отговарят нито на моите размери, нито на моите вкусове.
Служителят съвсем неочаквано се усмихна почти по момчешки.
— Мисля, че ще отговорят — рече. — Последните тридесет-четиридесет часа кметът ни накара да работим извънредно и ние плътно се придържахме към вашия стил. Нямаше проблеми с парите. Слушайте — и той се огледа, сякаш да се увери, че никой не е забелязал внезапното му сближаване с тях, — двамата сте големи късметлии. Най-добрият кораб в света. Напълно оборудван с изключение на оръжието. Направо сте обрали каймака.
— Вероятно каймакът понакиселява — каза Тривайз, — Е, професоре, готов ли сте?
— Щом имам това, готов съм — отвърна Пелорат и повдигна нещо като квадратна вафла със страна около двадесетина сантиметра в калъфче от сребриста пластмаса. Тривайз изведнъж се сети, че Пелорат я бе държал, откакто бяха напуснали дома му, местейки я от една ръка в друга, без и за миг да я оставя някъде, дори когато спряха за кратко похапване.
— Какво е това, професоре?
— Моята библиотека. Индексирана по теми и първоизточници, успях да я натикам цялата в една-единствена вафла. Ако мислите, че този кораб е чудо, какво ще кажете за подобна вафла? Цяла библиотека! Всичко, което съм събрал! Удивително! Удивително!
— Ясно — отвърна съветникът, — наистина сме обрали каймака.
15
Тривайз се дивеше на вътрешността на кораба. Пространството бе използвано много изобретателно. Имаше склад с храна, дрехи, филми и игри. Имаше тренировъчна зала, всекидневна и две почти еднакви спални.
— Тази — каза Тривайз, — трябва да е вашата, професоре. Във всеки случай тук виждам FХ четец.
— Хубаво — рече със задоволство Пелорат. — Какво магаре съм бил да избягвам космическите полети. Бих могъл да живея така, драги ми Тривайз, в пълно задоволство.
— По-просторно е, отколкото очаквах — с удоволствие заяви съветникът.
— И казваш, че двигателите всъщност са вградени в корпуса?
— Най-малко контролните устройства. Няма защо да съхраняваме гориво или да го използваме незабавно. Ще употребяваме фундаменталните енергийни запаси на Вселената, така че горивото и двигателите са изцяло отвън — той махна неопределено с ръка.
— Добре, но сега се сещам… ами ако нещо се развали?
Тривайз сви рамене.
— Обучаван съм в космическа навигация, но не на тези кораби. Опасявам се, че ако нещо, свързано с гравитиката, се развали, няма да мога нищо да направя.