Той отвори очи и прошепна благоговейно:
— Виждам го.
Бавно изпуснах въздуха, който не бях забелязал, че съм задържал в гърдите си.
— Добре. Разбирам, че това е нещо ново за теб. Ще ти дам десет секунди, за да изтеглиш достатъчно енергия за защита.
Той протегна ръка в най-плътната част на Потока и Обвивката му се разшири в ленив псевдокрайник, който докосна пулсиращата мрежа и се отвори за бликащата енергия. Потокът се завъртя към него, водовъртежът му изпълни с енергия Обвивката на Хари. Жестовете му подсказваха за бъдещ проблем — адепт, който се нуждае от ръцете си, за да тегли енергия, лесно може да бъде изваден от строя — но за момента това не беше толкова важно.
Преброих бавно до десет, после до петнайсет, наблюдавайки как Обвивката на Хари се изпълва с все по-ярка светлина и се обагря във виолетово. Той щеше да налива сила в Обвивката си, докато успява да я удържи, а после щеше да ме удари с неоформената енергия. Това е най-грубият и безопасен начин на магическо сражение, нещо като дуел с гумени весла, но като за начало беше добре.
Дори не си направих труда да тегля енергия — той не можеше да ми навреди. Обадих се:
— Започни, когато си…
Той ме атакува, както бях очаквал. Бях повече от подготвен за недодялания му поток от енергия, Обвивката ми не само го отрази, но го запрати като ластика на прашка обратно към него. Това, което летеше към мен като хаотичен поток с дебелината на човешка глава, се върна към него като остро копие, което проби Обвивката на Хари при корема му и го накара да се превие на две.
— Можеш да се справиш и по-добре. — Аз дори не помръднах.
Той опита отново и отново — все със същия резултат, но с всеки опит съкращаваше разстоянието между виртуалните ни манекени с крачка или две. За мен, докато го наблюдавах спокойно през менталното си зрение, намеренията му бяха прозрачни. Той възнамеряваше отново да наруши правилата — тези тромави удари с Потока бяха само за отвличане на вниманието, за да може да се приближи достатъчно, че да ме връхлети.
Отворих Обвивката си и започнах да тегля енергия.
Хари теглеше части от Потока и ги използваше за собствените си цели; аз създавах свои собствени — блещукащата мрежа от сила се вливаше в Обвивката ми като фунията на торнадо, спускаща се от буреносен облак. Целият поток, чак до хоризонта, течеше към мен. Кожата ми ехтеше от енергия.
Когато Хари ме връхлетя, му позволих да го направи.
Потокът не взаимодейства директно с материалния свят, докато не бъде насочен от съзнанието на заклинател; в първоначалното си състояние тя може да оказва влияние само върху Обвивките, като изменя енергийното състояние на материалните обекти, особено на живите същества. Най-лошото, което може да се направи със суровия Поток, е да причиниш на някого болезнен спазъм. Направих седем пъти това с Хари.
Ръцете и краката му, гърдите, коремът и гърбът му се свиха конвулсивно по време на скока му. Той изграчи сподавено и рухна в краката ми.
Отстъпих на благоразумно разстояние, преди да му позволя да се изправи.
— Това беше твърде лесно — казах. — Аз съм по-добър боец, отколкото ти си заклинател. Първо, ако искаш да станеш добър в това, трябва да увеличиш обхвата си. Сега Обвивката ти покрива само ръцете и краката ти. Но тя може да има всякакъв размер и форма, каквито можеш да си представиш. Опитай се да достигнеш до Потока, без да използваш ръцете си.
Манекенът на Хари продължаваше да седи в меката виртуална трева, обхванал с ръце свитите си колене. Той погледна към мен и ми се прииска да видя изражението на безличната му физиономия.
— Това беше забавно, Крис. Бях добър партньор и ти позволих да ме пометеш. А сега трябва да тръгвам.
Той се изправи и посегна към главата си, за да напипа бутона за изключване.
— Позволил си ми? — изсумтях аз. — Все едно би могъл да ме спреш.
Той звучеше уморено.
— Да, прав си. Не съм добър в това. Но ще стана.
— И аз мисля така. Мамка му, Хари, с моя помощ можеш да станеш велик!
Той се спря. Главата му се обърна към мен и той дълго време нито помръдна, нито каза нещо. Започнах да се потя под ВП костюма, чудейки се какво ли става в главата му.
Най-накрая той каза:
— Мислиш ме за шибан идиот, нали?
Раздвижих беззвучно устни и най-накрая успях да процедя:
— Хари, аз…
— Мислиш си, че понеже си Бизнесмен, а аз — Работник, можеш да ме въртиш на малкия си пръст, да ме манипулираш както си искаш и аз никога няма да се досетя?
Внезапно се зарадвах, че от истинското, физическото тяло на Хари ме делят две врати във ВП залата.