Откъм вратата зад гърба ми слабо се чуваше как Хамет изнася класическата си лекция за риска:
— Вие, като Актьори, имате строго определена роля, независимо от това дали размахвате меч, или хвърляте мълнии, сражавате се в турнири или изцелявате болни. Всичко се свежда до това: вашата функция в обществото е да рискувате живота си по интересни начини.
Хари също го чуваше и погледна над рамото ми с едва прикрит копнеж. Не ми беше необходимо да се прехвърлям в него, за да разбера, че се чуди дали ще има шанса да върши точно това.
— Добре — каза той навъсено. — Добре, слушам те.
— Нямам време да ти обяснявам в момента. Когато те повика, той ще те изпрати на Крайбрежната. Аз съм минавал тази симулация, тежка е. Не използвай никаква магия.
Върху лицето му не се изписа нито учудване, нито неразбиране; той ме гледаше крайно съсредоточено.
— Защо?
— Защото не си достатъчно добър, Хари. Хамет иска да те накара да изглеждаш като глупак. Той е садист; единственото удоволствие в живота му е да унижава студентите.
— Но ако не използвам магия…
— Просто не го прави, чуваш ли? Магията е точно това, което те очакват. Ти си калпав заклинател. Прави това, което умееш най-добре.
Изучавах го, за да разбера дали думите ми са му направили някакво впечатление, но лицето му беше абсолютно безизразно. Поклатих глава.
— Влизай. Хамет ще те повика всеки момент.
— Крис…
— Няма време, Хари. Ако искаш да поговорим за това, ще бъда на обичайното си място по време на обяда. А сега тръгвай.
11.
Седях на задните редове на аудиторията и заедно с останалите студенти наблюдавах Хари върху три от четирите големи екрана пред инструкторския пулт. Екраните го показваха отзад, отпред и отгоре; четвъртият показваше неговата гледна точка.
Той вървеше по Крайбрежната уверено; както и останалите студенти, беше идвал два пъти тук миналата седмица, за да свикне с костюма с обратна връзка и със симулацията на Потока. На екрана той изглеждаше като същия стандартен манекен, който се беше сражавал с мен на Ливадата, облечен с широка невзрачна туника и панталон.
Крайбрежната беше още една стандартна симулация, основана на Теранските докове на западния бряг на Анханската империя. На мястото на широките някога проходи между масивните каменни складове сега имаше тесен лабиринт от дребни лавки, кръчми и публични домове. На улиците се тълпяха хора от най-различен сой, смесени с нечовешките раси на Отвъдие, но те бяха тук само за атмосфера. Хари можеше да взаимодейства само с асистентите на Хамет, петима пенсионирани Актьори, които, също облечени с костюми с обратна връзка, се намираха в други кабинки на ВП залата. Те щяха да изиграят останалите роли в този сблъсък.
Първото приключение на Крайбрежната е много просто. Докато преминава край мрачна пресечка, студентът чува женски писък. Когато надниква там — а не може да отмине, ако иска да си вземе изпита по ВП, — той вижда мъж, биещ жена със солидна тояга. Студентът разполага с три заклинания: Малък щит, доста мощна Телекинеза и разбира се, Потока, който всеки заклинател може да използва.
Повечето студенти — като мен например — добросъвестно предупреждават мъжа да се омита, а когато той откаже, се опитват да го принудят да направи това чрез магия, като или прикриват с Щита жената, или атакуват мъжа с Телекинеза или посредством удар с Потока.
Ето в този момент студентите го закъсват, защото мъжът не е само един, а са четирима: един зад гърба му и още двама, легнали върху ниските покриви от двете страни на пресечката. И веднага щом студентът влезе в подобното на транс състояние на ментално зрение, тримата се нахвърлят върху него.
Не, не ме разбирайте погрешно: можете да се биете с тях. Улицата и пресечката са проектирани така, че много неща могат да се използват като оръжие от един находчив студент, като например счупени стомни, разбити дъски, разхвърляни камъни с големината на юмрук, които могат да се мятат с помощта на Телекинезата. Могат да се намерят и укрития, където човек да се защити с помощта на Щита.
Но в края на краищата те спипват. Дори и ако се справиш с четиримата — което, доколкото ми е известно, не е правил никой друг освен мен, — жената се оказва тяхна съучастница и ти забива ножа в гърба при първия удобен случай. Ето как изгубих аз.
Смисълът на целия този сценарий, доколкото мога да преценя, е да се унижи студентът и да се впечатлят всички студенти по Бойна магия и да им се покаже колко са уязвими, когато са в състояние на ментално зрение. Не можеш да спечелиш битката; това, което прави Хамет накрая, е да разяснява как сме могли да направим загубата по-забавна за публиката.