Хамет за пръв път се усъмни, че това изпитание няма да се развие по неговия план, когато Хари надникна зад ъгъла и видя как мъжът бие жената с тоягата. Лицето на манекена, разбира се, остана безизразно, но от високоговорителите се чу характерното за Хари гневно сумтене.
— О, това е доста оригинално — изръмжа той. — Стига, бе!
Тръсна глава и леко поразтъпка крака; стори ми се, че търси стабилна позиция, за да влезе в ментално зрение, и сърцето ми се сви. Но той имаше нещо друго наум; намери опипом с крак един от онези скрити камъни, наведе се и го вдигна.
В този момент обикновено студентите пристъпват напред и изтърсват някой глупав вариант на изпитаното „Спи, маниако! Остави жената!“. А Хари само стоеше и гледаше как мъжът я бие, подхвърляйки небрежно камъка от ръка в ръка.
Хамет включи микрофона си.
— Майкълсън, какво правиш?
— Намесвам се — промърмори мрачно Хари. — Нали това се очаква от мен?
— Размърдай се тогава!
— Да, добре.
Той пристъпи напред, хвърли камъка нагоре и извика:
— Ей, задник!
Мъжът с тоягата се обърна точно навреме, за да види как половинкилограмовият камък влиза в устата му. Просна се на земята като ударен с бухалка.
Всички студенти по Бойна магия ахнаха като оскърбена жена от кастата на Незаетите.
— Добре, намесих се — съобщи Хари отегчено. — А сега какво?
Ахканията бяха заменени от кикотения.
Хамет изръмжа нещо нечленоразделно и двамата, които дебнеха върху покривите, скочиха право върху Хари. Но по някакъв начин той беше очаквал това; пристъпи към единия от падащите, хвана го за краката и дръпна. Клетникът се завъртя в движение и се приземи върху врата си.
Другият направи кълбо при падането си и скочи на крака с нож в ръката, но Хари беше продължил да се движи нататък по пресечката, където имаше купчина дъски. Озовалият се на краката си тип с ножа беше способен само да изгледа стремително приближаващата се към главата му дъска. Успя да се прикрие с ръка, но ударът го събори на колене и Хари го изрита в лицето.
Когато четвъртият асистент се приближи с меч в ръката, останалите трима вече бяха проснати на земята. Хари го посрещна с дъската, вдигната като меч, и нападателят се поколеба. През камерата, показваща събитията от гледната точка на Хари, ясно се видя как погледът на мъжа се отмества леко встрани от рамото на противника му; на другия екран видях как жената се носи към гърба на Хари.
По някакъв начин той отново се оказа готов за това; със свръхестествена, почти съвършена точност той се плъзна встрани и стовари дъската върху гърдите на жената. Тя застина и в този момент той пусна дъската, измъкна ножа от отпуснатите ѝ пръсти, дръпна я пред себе си като щит и допря ножа до гърлото ѝ.
— Хвърли меча или край с нея! — изсъска той и не знам дали асистентът му повярва, или не, но аз му повярвах.
За момент в смаяната аудитория настана тишина, а после се разнесоха колебливи ръкопляскания, които прераснаха в безполезни крясъци на предупреждение, щом типът, нокаутиран от Хари с дъската, се изправи зад гърба му и го цапардоса по тила.
Дори тогава Хари не падна веднага. Полузашеметен, той все пак успя да пререже гърлото на жената, да хвърли тялото и встрани и да се обърне към нападателя си, но тогава се изправиха типът, когото той беше изритал в лицето, и онзи със строшения врат и всички се нахвърлиха върху Хари с тояги и ножове. Той се биеше с отчаяна ярост, но не можеше да се справи с всички накуп.
Направиха го на кайма.
Костюмите с обратна връзка във ВП залата са програмирани със защитни настройки; на човек не може да му се случи нищо по-лошо от няколко синини и цицини. От друга страна, програмата на симулацията би трябвало да бъде изключена, когато носителят на костюма получи смъртоносен или зашеметяващ удар.
Явно Хамет беше променил настройките от инструкторския си пулт, позволявайки на асистентите си да се изправят, след като би трябвало да са елиминирани — дори жената с прерязаното гърло.
Отне им много повече време, отколкото би трябвало, за да изкарат Хари от строя; биха го от единия край на пресечката до другия и в обратна посока. Налагаха го, доколкото им позволи костюма с обратна връзка, а той не издаде нито звук. Едва когато манекенът му падна окървавен върху камъните, Хамет сложи край на симулацията.
Той се изправи и включи закрепения за врата си микрофон.
— Майкълсън? Ще ми обясниш ли какво беше всичко това?