Гласът на Хари се разнесе приглушено, може би защото манекенът му би трябвало да е в безсъзнание, но това, което каза, като че ли беше „лъжлив копелдак“.
В аудиторията се разнесоха тихи одобрителни възгласи.
Хамет пребледня, сякаш е получил кръвна обида, и рече с леден тон:
— Майкълсън, ти на клоун ли се правиш? Защо не използва никаква магия?
Отговорът на Хари беше откровено подигравателен.
— А защо да използвам?
— Защото това трябва да правиш, тъпо лайно! Предполага се, че си магьосник, нали така?
— Това, което съм — отвърна Хари, — е Актьор. Това, което трябва да правя, е да си рискувам живота по интересен начин, нали така?
— Не ми се присмивай, Работническа торба с лайна! Как възнамеряваш да завършиш Колежа по Бойна магия, ако не можеш да направиш едно шибано заклинание?
Тихичко се надигнах от мястото си на задните редове в аудиторията; имах усещането, че конфликтът щеше да ескалира по неприятен начин, а вече бях видял всичко, което исках да видя.
Планът ми започваше да се осъществява.
12.
Седях сам в столовата. За да съм по-добре защитен, се стараех да съм колкото се може по-често на публични места, така че свикнах да се размотавам тук във времето за обяд.
Често при мен сядаха мои приятели; продължавах да съм все така популярен и в Кочината се смяташе за постижение да се обядва в моята компания. Никой не разбираше какво се случва в действителност; всички смятаха, че съм страшно смел заради начина, по който съм се опълчил на Болинджър. Всички се шегуваха, смееха се и казваха един на друг: „Виждаш ли? Тези Бойни смотаняци изобщо не са толкова корави, колкото си мислят, че са. Повечето от тях са само Работнически боклук в края на краищата. Кухи хора. Обвивка от мускули, под която няма нищо.“ И след това започваха да се поздравяват с високия си произход.
Бих могъл да им разкажа колко корави са тези Бойни смотаняци. Бих могъл да им кажа на тези потомци на европейски Бизнесменски фамилии, жадуващи признание Професионалисти и самодоволни Търговци, че „кухите“ Работници се изпълнени с ужасяваща твърдост.
Но каква полза от това? Те няма да ми повярват, не и наистина; няма как да им предам това разбиране, с което ме дари Хари. Ще си помислят само, че си придавам важност, че позирам, както и аз си бях помислил за Хари. До болка ми се искаше да намеря начин да затворя всеки от тези самодоволни подлеци, които бях смятал за свои приятели, в една стая насаме с Болинджър за десет минути.
Нека да погледнат в очите този кух човек, докато се надвесва над тях като гръмотевична буря. Това определено ще преобърне шибания им живот.
Но това пладне, след дебюта на Хари във ВП залата, тези подлеци и готованци си бяха тръгнали рано и аз седях сам на масата си, четях „Културата на първородните“ на Хардейджър, едва различавайки думите върху екрана, и се чудех дали Хари ще дойде да ме намери тук.
Тъкмо се мъчех с третия от петте алтернативни превода на Хардейджър на героическата поема „Данелари Т’фар“, когато Хари влезе през вратата. Преди две седмици щях да продължа да чета, правейки се на равнодушен, но сега нямах нито време, нито търпение за това. Затворих екрана и зачаках Хари да стигне до масата ми.
На лицето му имаше няколко цицини; приближи се към мен предпазливо.
— Добре — каза той. Погледът му беше по животински напрегнат. — Слушам те.
— Седни. — Махнах с ръка към срещуположния стол и зачаках, докато той обмисляше предложението ми. Най-накрая, без да ме изпуска от поглед, той седна.
— Е? За какво беше всичко това? Сега Хамет ме мрази и в червата.
Свих рамене.
— Хамет мрази всички. Не се тревожи за това.
— Те ме смазаха от бой.
— Само защото Хамет промени настройките на симулацията, и всички в залата знаят това. До вечерта историята ще се разнесе из целия кампус. Никой не е минавал този сценарий. Никой. Ще станеш легенда в Колежа по Бойна магия, Хари.
— Както теб? Чудо голямо. И трябва да ти благодаря за това?
— Тази история ще постави началото на кариерата ти — казах. — Тя ще ти даде диплома с отличие и ще отвори пътя ти към Отвъдие.
— Как ще се дипломирам, като не мога да направя и едно шибано заклинание?
— Хари, Хари, Хари — казах аз, клатейки глава с престорено състрадание. — Изглежда, ти си единственият от присъстващите в залата, който не е разбрал нищо. Ти не се нуждаеш от магия, Хари. Остави магиите на глезльовците от висшите касти като мен, а? Ти ще се дипломираш от Колежа по Бойни изкуства.