Оцених гъвкавостта в мисленето му — той не изсумтя подигравателно. Облегна се назад в стола си и ме загледа с присвити очи, размишлявайки усилено.
— Ти гледа ли записа си? — продължих аз. — Днес ти доказа, че можеш да се сражаваш — и да побеждаваш — дори при многократно превъзхождащи те сили. Хари, ти беше един срещу петима! И дори не беше въоръжен! Никога не съм виждал подобно нещо, никой тук не е виждал.
Хари поклати глава и очите му станаха студени. Можех да видя как се самонавива против думите ми.
— Това не доказва нищо. Затова му викат симулация, Крис.
— Да, знам. Чандра ще откаже дори да го обмисли — ако не го заставим.
— И как планираш да стане това?
Поех си дълбоко дъх и го издишах; за момент си помислих, че в Отвъдие бих влязъл в състояние на ментално зрение и бих направил Внушение на нищо неподозиращия Хари. Това беше забавна мисъл и ме накара леко да се усмихна.
— Всичко зависи от това ще можеш ли ти, Хари Майкълсън, кльощав дребен Работник и студент от Кочината, да се справиш с много добре подготвен боец, три пъти по-едър от теб, в реалния свят, в битка без правила — започнах аз. Канех се да продължа, но Хари вече ме беше разбрал.
— Говориш за Болинджър.
Кимнах.
— Ти можеш да се блъскаш гърди в гърди с него колкото си искаш, но аз? — Разперих ръце. — Това трябва да се разреши, преди той да ме убие. Обмислил съм всичко; само трябва да го направим и всички ще са щастливи.
— И как си го представяш?
Вдигнах ръка.
— Първо ми кажи какво мислиш по въпроса.
— Да се прехвърля в Бойния поток? Мамка му, Крис, това никога няма да стане. Там дори момичетата са с десет кила по-тежки от мен. Някога бил ли те е някой, двойно по-тежък от теб?
— Само веднъж — отвърнах мрачно. — Не ми хареса. Но сега не говорим за мен, а за теб. Забрави за това дали е възможно. Кажи искаш ли го?
Той седеше, гледайки през мен, и мълчеше.
Наведох се към него.
— Аз знам — казах му. — Знам защо си в потока по Бойна магия. Защо искаш да станеш Актьор. Защото там, дълбоко в себе си, ти наистина обичаш да нараняваш хората.
Той не отрече. Аз се ухилих.
— Ако го правиш на Земята, ще си или в затвора, или киборг. Ако го правиш на Отвъдие, ще си звезда.
Той ме погледна накриво.
— Разбира се — продължих аз, — Бойната магия беше единственият ти шанс да попаднеш там. Но вече не е така. Не ти се получава Хари. Няма да се справиш.
Той стисна зъби и лицето му потъмня.
— Но знаеш ли защо не ти се получава? — попитах. — Защо никога няма да станеш адепт? Разбрах това, когато се бихме на Ливадата. Твоята Обвивка. Тя стига до юмруците ти. Това е, защото, когато искаш да нараняваш хората, когато наистина искаш да се отдадеш на страстта си, не ти пука за магията. Искаш да го направиш със собствените си ръце.
Хари вдигна електронния ми бележник, поигра си с капака му; отблясъците от екрана осветяваха лицето му.
— Днес, в симулацията, след като хвърли камъка и всички се нахвърлиха върху теб, ти дори и не си помисли да използваш магия, нали? Не заради това, което аз ти казах; просто изобщо не ти мина през ума. Забрави, нали?
— Не — отвърна той толкова тихо, че едва го чух. Очите му бяха затворени. — Не съм забравил. Просто…
— Просто какво?
Той срещна погледа ми и лицето му грееше. Имаше спокойния, съсредоточен израз на лъв, дебнещ плячката си.
— Просто ми беше твърде забавно.
13.
Подготовката отне само три дни.
Към края на този период, след като взех изпита си по западните диалекти на първородните — първия ми тест за деня, — аз отидох в мъжката тоалетна на лингвистичния корпус и там ме чакаше Болинджър.
Тоалетната в лингвистичния корпус не е голяма: четири кабини, шест писоара, две мивки и малък шкаф за санитарни принадлежности. Двамата с Хари я избрахме, защото там има само една охранителна камера, покриваща почти цялото помещение.
Стоях при писоара, хванал члена си с ръка, и по гърба ми лазеха тръпки; от страх не можех да изцедя нито капка. Когато разказах плана си на Хари, той ме погледна накриво, както прави, когато е изненадан, и промърмори:
— Нали знаеш, че залагаш живота си за това, че ще се справя с Болинджър?
— Да, залагам го — отговорих му тогава доста лекомислено. — Или поне да го забавиш, докато пристигне охраната.
Но сега, когато стоях пред писоара и вратите на четирите кабини зад мен се разтвориха едновременно, и една ръка с размерите на лопата ме хвана за яката и залепи лицето ми за студените плочки на стената, нямах никакви трудности да се опикая целият.