— Тони, дръж вратата — каза Болинджър.
Той не беше сам.
Бяхме сигурни, че ще го направи сам — и защо не? Бяхме сигурни, че няма да повика никого на помощ — не и срещу мен. Бяхме сигурни, че няма да иска излишни свидетели, дяволски сигурни бяхме.
Убийствено сигурни.
И очаквах някои от бруталните му, хищнически представления, някакви подигравки, с които да спечеля минута или две, преди той сериозно да се заеме с убиването ми. Вместо това той се опитваше да пробие стената с лицето ми.
Пред очите ми заваляха звезди и коленете ми омекнаха. Тоалетната се завъртя около мен, когато могъщата ръка на Болинджър ме обърна и ме прикова към стената. Погледът на дребните му мечешки очи се плъзна презрително надолу към сбръчкания ми член.
— Не си вдигай панталона — каза той. — Така по ти отива.
— Болинджър — издишах аз, — недей…
Той отново ме притисна към стената. Светлината на лампите в тоалетната придоби червеникавокафяв оттенък в очите ми и не можех да кажа дали е довел със себе си двама приятели, или четирима, или шестима, защото бях забравил да броя и изобщо какво означават числата.
— Не трябваше да се захващаш с мен, Хансен — каза хрипливо Болинджър. — На мен даже ми беше минало, но тогава ти ме нападна. Наложи ми се да се защитавам. Това беше нещастен случай. Но изобщо не съм искал да те наранявам.
— Болин…
— Млъквай! — Юмрукът му ме удари отдолу в ребрата като товарен влак и нещо в мен се счупи. В гърлото ми забълбука кръв. — А сега, дребен шибаняко — каза той, докато промушваше дебелите си пръсти под ръба на защитната ми маска, — да видим какво има тук.
Той изтръгна маската от лицето ми. Заедно с част от плътта ми.
— Божичко! — изрече той с погнуса. — Сигурно някога си изглеждал добре, а?
Вдигнах ръце към оскверненото си лице и той ме захвърли на пода. Успях да се пипна за момент и дланите ми оставиха кървави следи по плочките, докато падах; опитвайки се да си поема дъх, се вторачих в тези две успоредни алени цапаници, сякаш в тях се крие някакво тайнствено значение, което може да ми спаси живота.
Болинджър ме изрита в корема с такава сила, че ме повдигна от пода, и отстъпи, давайки възможност на приятелите си също да се позабавляват.
Чух мокро хрущене, сякаш някой разбива изгнила врата, и в същия миг една обувка се заби в главата ми и светът потъна в мрак.
Последната гледка, която си спомням ясно, беше на охранителната камера в ъгъла, високо над главата ми. Малкият светодиоден индикатор, който сияе в червено, когато камерата работи, сега беше черен като окото на чайка.
14.
Това, което поразява най-много при гледането на записа на боя в тоалетната, е колко бърз е Хари, скоростта му и свръхестествената му увереност, сякаш е балетист, изпълняващ добре тренирана хореография.
Все още падам на пода след ритника на Болинджър, когато той се изстрелва в полезрението на екрана, носейки се в скок, и удря с бедро коляното на най-близкия Боен студент. Коляното се огъва, издава онова хрущене, което ми заприлича на чупене на врата, и студентът — Ян Колън от Мадрид, както узнах по-късно — се стоварва на пода, твърде зашеметен, за да осъзнае дори колко тежко е счупването му.
Минус един.
Болинджър ме изригва още веднъж; той още не е осъзнал какво се случва. На записа се вижда как лежа в полунесвяст, свит на кълбо върху счупените си ребра. Друг от трите приятелчета на Болинджър — Пат Конър от Дън Лийри, предградие на Дъблин — има оръжие, половинметрова метална тръба. Но въпреки че той се обръща и започва да я вдига, Хари скача между ръцете му и обвива кръста му с крака, а гърлото му — с ръце. Гърбът му е срещу камерата, така че не се вижда какво прави, но Конър го цапардосва два или три пъти отзад с тръбата. Хари дори не забелязва това.
После Конър изпуска тръбата и Хари го пуска. Конър се отдалечава, залитайки, покрил лицето си с пръсти, между които се процежда кръв. По времето, когато гледах записа, вече знаех, че Хари е забил палеца си в лявото око Конър, толкова дълбоко, че е скъсал мускулите на очницата му.
Минус двама.
Всъщност минус трима — Антъни Джеферсън, онзи, който пази вратата, е дошъл да се развлече с едно безобидно набиване; по-късно той твърдеше, че Болинджър му е казал само, че ще ме поступа малко. Каквато и да беше истината, той явно не е възнамерявал да си пъха ръката в тази явна месомелачка. На записа, когато двамата му приятели започват да пищят, повалени за по-малко от десет секунди, нервите му не издържат и той избягва в коридора, викайки охраната на помощ.