Лицето, което се появяваше в кошмарите ми, съвсем не беше на Болинджър. Беше на Чандра. И чувах гласа на Чандра — да ме пита дали не е имало друг начин.
Хари обаче не ме изоставяше. Но не мисля, че ме харесваше кой знае колко; мисля, че смяташе, че ми е задължен по някакъв начин, и затова се навърташе наоколо, разговаряше с мен, опитваше се да ме подкрепя.
Хари постоянно ме увещаваше да не се поддавам на игричките на Чандра с вменяването на вина у мен; той твърдеше, че именно заради Чандра е станало всичко. Речта на ректора в лечебницата, казваше Хари, е опит на един слаб човек да избяга от отговорност за постъпките си. Което може би беше истина, но не променяше фактите.
Аз не се бях опитал да намеря друг начин. Дори не бях обмислил подобна възможност.
Може би ако се бях опитал, щях да успея да спася мечтата си, без да убивам мечтата на Болинджър. Бях се плъзнал право в света на Хари. Бях се обърнал към насилието и бях устроил касапница, защото така е по-лесно. По-просто и по-ефикасно.
И по-забавно.
Не можех да платя такава цена за мечтата ми. Продължавах да уча само по инерция. Въпреки че не го бях казал на никого, дори на Хари, бях взел решение. Щях да се откажа от Актьорството. И от Отвъдие. Щях да позволя на мечтата ми за магия да умре. Това нямаше да помогне на Болинджър, разбира се. Но щеше да ми позволи да спя нощем.
Всичко, което трябваше да направя, беше да омажа дипломния си изпит и никога нямаше да се изправя пред същия избор отново. Ако човек се провали пред Дипломната комисия, не му дават втори шанс, просто го изпращат вкъщи.
В нощта преди явяването ми пред Комисията Хари Майкълсън ми спаси живота отново.
18.
Седяхме в стаята, подавахме си бутилка с рецина и разговаряхме за кариерите си. В Консерваторията има традиция — в нощта преди явяването на някой студент пред Комисията приятелите му да бодърстват с него. Така или иначе, не можеш да заспиш в тази нощ и се нуждаеш от приятелите си да ти правят компания.
Хари беше единственият приятел, който ми беше останал.
Когато дойдеше моментът той да се явява пред Комисията следващия семестър, щеше да има цяла тълпа доброжелатели в стаята му, нямаше да има място да се обърне човек; а тази нощ двамата седяхме от двете страни на локвата от бледожълта светлина, лееща се от нощната лампа, пиехме горчиво вино с боров аромат и разговаряхме тихо. Разговаряхме за него, защото, ако станеше въпрос за мен, нямаше да мога нито да слушам, нито да говоря.
— Наистина, Крис — промърмори той, леко завалено, докато пресушаваше последната чаша. — Мислиш ли, че ще се справя?
— Хари — отговорих сериозно, — ти вече си звезда. Виж само как те гледат хората тук. Всички знаят, че ще постигнеш много. Ти сякаш си излязъл от някой филм от двайсети век за самураи… или за пирати. Тази индустрия се развива благодарение на новите неща… и нещо повече. Каквото и да е то, ти го имаш. Това, което те прави звезда. Аз го виждам. Ще го видиш и ти. Помисли си само как един вид стана жив, когато всички започнаха да ти обръщат внимание. Сега си съвсем друг човек. Мамка му, ако не те познавах толкова добре, щях да кажа, че си щастлив.
Той се усмихна на празната чаша, вперил поглед някъде в далечното бъдеще.
— И какви, мислиш, че ще бъдем след двайсет години? Големи звезди, по цялата мрежа? Цели списания, посветени на сексуалния ни живот, и подобни глупости?
Свих рамене.
— Ти — може би. Ако доживееш. Аз? Предполагам, че ще бъда в Малмьо, вицепрезидент или нещо подобно в семейния бизнес.
Успях да го кажа така, сякаш изобщо не ме боли.
Той примигна смаяно и ме погледна объркано.
Поклатих глава в отговор на безмълвния му въпрос и си поех дълбоко дъх, който се плъзна болезнено покрай буцата в гърлото ми.
В края на краищата ще ми се наложи да му го разкажа, помислих си. Това беше тщеславие, разбира се. Струваше ми се, че мога да понеса подигравките, всеобщото „Знаех си, че това не му се удава“, и фалшивите съболезнования на останалите студенти, когато се разбере, че са ме скъсали. Но не и от Хари — трябваше да му кажа, че съм се провалил нарочно. От всички хора, които някога бях познавал, той беше онзи, на когото най-много исках да докажа, че бих могъл да премина, ако исках.
Имах нуждата той да знае, че съм се отказал, а не съм се провалил.