— Слушам те.
— Бизнесмен, може би избързах с предположението, че Майкълсън няма да се справи. В края на краищата той е в потока по Бойна магия, която е най-сложната дисциплина, но е единственото място, където неговата, ъъъ… агресивна натура може да проработи в негова полза. Моята идея — с ваше разрешение — е да му осигурим наставник.
— Той няма ли си наставници? За какво, по дяволите, ви плащам?
— Има, разбира се, сред учителите. Но Майкълсън не реагира добре на преки заповеди. Той, ъъъ… — Чандра решава да не разказва за бруталния побой на Майкълсън над инструктора Пулман. Аз знаех за това, както и повечето от студентите в Консерваторията; това беше клюката на годината. Чандра смята, че проблемът е разрешен и че преподавателят в края на краищата си е получил заслуженото. Според Администратора да задиряш момче с психосексуални разстройства като тези на Майкълсън, е направо престъпна безотговорност. От гледна точка на студентите Пулмън беше противен дребен опипвач и повечето от нас искаха да направят това, което направи Майкълсън. — Имах предвид по-скоро друг студент — някой, който няма власт над него, но който би могъл, такова, да му бъде приятел.
— Той, какво, няма ли си достатъчно приятели?
— Бизнесмен — рече Чандра, нервно усмихвайки се, — той изобщо няма приятели.
И точно тогава той решава да ме повика.
2.
Отвъдие.
Когато „Уинстън Трансфер“ за пръв път отвориха проход от Земята до Отвъдие, Студията вече стоеше зад гърба им, готова да направи първата стъпка. Отвъдие е страна на дракони и демони, хипогрифи и сирени, съмнителни магьосници и крадци, могъщи заклинатели и благородни рицари.
Безброй фантазии станаха истина.
Аз мечтаех за него. Жадувах Отвъдие, както фанатиците копнеят за Божието докосване.
Когато бях на седем години, баща ми ме взе да гледам директно едно от ранните Приключения на Реймънд Стори и докато Стори изричаше Думата на Мощта и Чукът на Дал’канит удряше злото огре и сплескваше мозъка в зловещо усмихната му десетгалонова глава, аз усетих замайващото ехо от насладата на Актьора от битката и полъха от използваната магия, и… знаете — това не може да се изрази с думи.
За десетия ми рожден ден баща ми ми подари куб със запис на епичното тридневно сражение на Стори с безумния дракон Ша-Рикинтеър. Когато го гледах за пръв път, знаех, че ще го превъртя още хиляди пъти.
Трябваше да го направя. Трябваше да отида там.
Последвалите десет години само засилиха решимостта ми.
Всичко в живота ми вървеше идеално. Бях първенецът на потока, имах най-високия психорейтинг, постиган някога в Консерваторията, пластичните операции за превръщането ми в елф вървяха перфектно и аз бях на върха на щастието си, когато Чандра ме извика в офиса си, за да ми отнеме всичко.
Когато влязох при него и седнах на предложеното ми кресло, си нямах никаква представа какъв разговор беше имал той току-що. Очаквах поредната похвала за впечатляващия ми напредък, затова новината, че ще стана новият наставник на този антисоциален, раздразнителен Работник, ме зашемети.
Обаче с нищо не го показах; ние, Бизнесмените, сме обучавани да приемаме лошите новини хладнокръвно.
— Съжалявам, Администратор — казах му, потупвайки предпазната си маска. — Не мисля, че ще имам време за това. Дипломирам се след четири месеца и ми предстоят още шест операции.
Когато го нарекох Администратор, Чандра видимо потрепна; той мразеше да му напомням, че съм от по-висша каста. А аз го правех от време на време, когато беше необходимо да го поставя на мястото му.
Но този път той само поклати глава.
— Не ме разбра, Крис. Това не е молба. Момчето се нуждае от наставник. Нуждае се от най-добрия наставник, а ти си първенецът на потока по магия. Ще му подадеш ръка и ще го научиш на всичко, което е необходимо да знае, за да си вземе изпитите по Бойна магия. Точка по въпроса.
— Не съм заинтересован, Администратор. — Кога тази мърша най-накрая ще се научи? — Попитайте някой друг.
Той се изправи, заобиколи голямото си бюро от розово дърво, облегна се с лакти на него и събра пръстите на двете си ръце.
— Независимостта на Дипломната комисия е неприкосновена. Не мога да им повлияя да пропуснат неподготвен студент, но определено мога да не допусна някой студент до изпитите, ако реша. Без моя подпис никога няма да припариш до Комисията.
Той ме гледаше толкова вторачено, сякаш искаше да надникне във вътрешността на черепа ми, и в очите му имаше нещо мрачно и плашещо — зловещ, безличен глад, който накара стомаха ми да се свие.