Хари се претърколи настрани и изкашля топче храчки от задръстените си дробове.
— Аби: проясни прозорците — рече той с плътен глас, който домашният компютър едва ли щеше да разпознае. — Вкарай малко шибана светлина тук.
Доста странна топка, помисли си той замаяно, докато чакаше прозорците да се деполяризират. Чудата форма, някак неравна — обезформена и на буци, — а и повърхността ѝ беше странна, гладка и мека, обвиваща твърда вътрешност, почти като кокал…
И каква беше тази гадост тук? Коса? Топката имаше коса по себе си?
В момента, в който осъзна, че прозорците не работят и в стаята не прониква никаква светлина, пръстите му напипаха разкъсаната каша от кости и кървави парчета плът, които бяха останали от шията, а високата сянка, застанала в долния край на леглото му, заговори на западния диалект.
— И така, Каин — промърмори тя с тъмна влажна похот, — чух, че вече си сакат…
И главата в ръката му бе на дъщеря му, а фигурата до леглото му беше на Бърн.
Острието на Косал проблесна като пламък под лунната светлина и краката на Хари Майкълсън не можеха да помръднат.
2.
Хари лежеше треперещ под омотаните си, пропити с потта му завивки и се надяваше, че не се е осакатил отново.
Една топла ръка се отпусна върху рамото му.
— Хари, всичко е наред — чу се наблизо тихият глас на Шана. — Тук съм. Просто имаше кошмар.
Той стисна зъби, събирайки смелост да отвори очи. Тя беше коленичила до леглото му, разрошената ѝ коса изпъкваше като ореол от по-плътна сянка в сумрачната спалня, очите ѝ бяха ококорени и почти сияеха, между веждите ѝ се забелязваше едва забележима тревожна бръчка.
— Бях ли… — започна той с плътен глас, но се прокашля и опита отново. — Силно ли виках?
Тя тъжно кимна.
— Пак ли Бърн?
— Да.
— Тези винаги като че ли са най-лошите.
— На мен ли го казваш. — Той извърна главата си настрани, поглеждайки към измачканите завивки на леглото ѝ в другия край на стаята; не можеше да се насили да погледне надолу към своите. — Аз… трябва ли да чистиш?
— Не мисля — отвърна сериозно Шана. — Не мога да надуша нищо. Искаш ли да проверя? — В гласа ѝ отново се беше появила онази безпристрастна нотка като на професионалните медицински сестри. Той мразеше този тон; караше стомаха му да се свива на пропито с жлъчка кълбо. Под повърхността на спокойното „мога да се справя“ се криеха ненавист и отвращение.
— Няма да е зле — рече той със свито гърло. От произнасянето на тези думи болеше повече, отколкото при получаването на шибаната рана. — Байпасът пак се е изключил.
Невралният байпас, който шунтираше импулсите около разкъсването в частично регенерирания му гръбначен стълб, бе, меко казано, капризен; от три дни не беше презареждал софтуера му и някакъв необясним бъг в програмата караше байпаса неочаквано да се изключва от време на време. Тази част от съня бе абсолютно точна — той не можеше да мърда краката си, не чувстваше нито тях, нито каквото и да е друго под пъпа. Под широкия три инча белег, който Косал бе оставил на корема му, той бе мъртъв като заклана крава.
Изключването винаги му причиняваше кошмари и понякога той се будеше в локва от собствените си изпражнения и урина, която не можеше да усети, а понякога — ако бе лежал в нея достатъчно дълго, за да се притъпи обонянието му — не можеше дори да подуши. Това беше причината Шана да не спи вече в леглото му.
Една от причините.
— Аби: осветлението на една четвърт — рече спокойно Шана. — Изпълнявай.
Стаята се озари с мека децентрализирана светлина и тя отметна завивките. Той се насили да погледне. По чаршафите се виждаха единствено петна от потта му, която караше пижамата му да залепва за влажната му кожа — това означаваше, че изключването все още не беше пълно; той имаше някакъв контрол над червата и мехура си. Въздъхна с облекчение, което заплашваше да премине в треперене. Може би щеше да успее да стигне до банята, преди проклетият байпас да се рестартира.
Регенериращата терапия, която лекарите на Студията използваха, за да лекуват гръбначния стълб на Хари, имаше малко над деветдесет процента успеваемост — или поне така му казваха те. Погледнато от другата страна обаче, това означаваше десет процента неуспех и точно в тях се беше озовал Хари.
Така да се каже.
Вярно, че донякъде беше проработила — той бе получил някакъв уринарен и ректален контрол, както и ограничена чувствителност. Но дори тези частични придобивки ставаха жертва на гръбначния байпас. Той въздействаше чрез неврална индукция, подобна на използваната в директните кресла на Студията; когато се изключеше, всичко под кръста се прецакваше.