Мисля да поседя известно време тук и да си припомня някои от историите, които знам за него. Да си припомня студената му смелост, когато той просто става и върши онова, което е нужно.
Мисля, че това е моят начин да се простя с него.
Да си припомня ли? Мамка му.
— Рейт? — казвам тихо аз. — Искаш ли да ти разкажа една история, а?
16.
Тялото на Ма’елкот седеше на брега на реката, обхванало коленете си с ръце, като някакъв грамаден камък сред тревата, подложен на вековна ерозия. Един социален полицай се приближи предпазливо, чувствайки се неловко на тази чужда земя.
— Стимулантите са влени. Скоро ще се събуди — рече той. — Но не за дълго.
— Знам — отвърна Слепият бог с гласа на Ма’елкот.
— Много е слаба — каза полицаят. — Напрежението, на което е подложено сърцето ѝ… не мисля, че ще преживее деня.
Тялото продължи да се взира в реката.
— Връщай се в лимузината.
Полицаят се оттегли. Слепият бог накара тялото на Ма’елкот да го последва. Той застана до колата, без да отмества поглед от далечната Анхана. Онази част от Слепия бог, която беше Ма’елкот, можеше да почувства случващото се там през сетивата на богомолците; единствено на Любимите деца беше позволено да служат в Имперската армия.
— Запечатай вратата — каза той.
Останал без енергия, на полицая му се наложи ръчно да свали отварящата се нагоре врата и да я заключи.
Онази част от Слепия бог, която беше Ма’елкот, докосна силата на Неговата божествена Същност: безтелесния образ, пред който се кланяха богомолците Му. Той вля тази сила в телесната си форма, за да придобие мощ и телекинетически се захвана за каменната плоча под ливадата.
— Изчакай ме в колата — каза той. След това вдигна лимузината и я хвърли в реката.
Лимузината, водонепропусклива и изработена от съвременна титаниева сплав, изскочи като тапа на повърхността и въртейки се бавно, заплава надолу по течението. Можеше да я избута в реката с едно леко усилие на волята, но някои неща, както правилно бе отбелязал веднъж Каин, трябва да се свършат със собствените ти ръце.
Със силата на ума си той се пресегна към калта на речния бряг и загреба стотина килограма от нея. Ножът в съзнанието му я оформи във фигура: мъж със среден ръст и телосложение на боксьор, малко слаб за ръста си, макар че през последните години сигурно вече се беше поотпуснал; леко удебеляване на талията, намек за двойна брадичка — но със студени пронизващи очи и два пъти чупен нос, пресечен с белег.
Събирайки волята си, той изрече:
— Каин.
И докато говореше, си помисли: Някои неща просто плачат да бъдат свършени със собствените ти ръце.
17.
По средата на разказа за Болинджър в главата ми избухва бяла мълния и за един миг на безсилие си мисля, че бомбата все пак е избухнала. Но пронизващата болка продължава, звънтене и рев разцепват шибаната ми глава и се сливат в глас. Един Глас. Познавам този Глас.
Той изрича името ми.
— Каин… какво става? — Рейт се навежда към мен, но аз го задържам с едната си ръка, докато с другата притискам слепоочието ми, за да не ми се пръсне мозъкът.
— Чувам те — отвръщам аз.
ИДВАМ ЗА МЕЧА. ИДВАМ ЗА ТЕБ, КАИН.
— Знаех, че ще дойдеш.
АЗ СЪЩО ЗНАЕХ, ЧЕ ЩЕ СИ ТУК, ЗА ДА МЕ ПОСРЕЩНЕШ.
— Да, ти си един шибан гений.
Рейт ме гледа така, сякаш напълно съм перкулясал.
МОГА ДА ДОКАРАМ ОЩЕ ВОЙНИЦИ. МОГА ДА ДОКАРАМ ОЩЕ МАШИНИ. МОГА ДА ДОКАРАМ ОЩЕ БОМБИ.
— Не си прави труда. Отказвам се.
В главата ми настъпва мълчание.
— Чуваш ли ме, кучи сине? Казах, че се отказвам. Предавам се. Изпрати, когото искаш. Ще се оставя да ме отведе. Мечът е твой.
Лицето на Рейт се озарява от разбиране, примесено с благоговение, което после е заменено от ужас.
А В ЗАМЯНА?
— Фейт — отвръщам аз. — Искам дъщеря ми. Жива.
Мълчание.
— И докато обсъждаме сделката, на острова и в града има останали невинни хора. Пусни ги да си вървят, а?
ЗАЩО ДА ГО ПРАВЯ?
— Защото такава е сделката, шибаняко. Аз получавам Фейт и всички си тръгват необезпокоявани. Ти получаваш меча и в добавка мен. Иначе изчезвам оттук. Доста време ще ти отнеме да ме хванеш.
Мълчание.
— Колкото повече се мотаеш, толкова по-висока става цената.
ДОБРЕ. ПРИЕМАМ УСЛОВИЯТА ТИ.
— Закълни се.
ЗАКЛЕВАМ СЕ.
След това присъствието му напуска черепа ми и аз се свличам върху мокрия камък.