— По-добре седни.
— Няма — отвърна Рейт, поклащайки замаяно глава. — Не. Само… да си поема дъх…
— Ако не го караш по-спокойно, скоро няма да има какво да поемаш.
— Не. Тук пътищата ни се разделят, Каин. Едва ли ще се срещнем отново.
— Рейт…
— Бих искал… — Той замълча, тръсна глава и започна отначало. — Ако можех да намеря някакъв начин, без да оскверня паметта на родителите ми и паметта на магистър Крийл, щях… Ще ми се да можех да кажа, че съжалявам. Ще ми се да можех да кажа, че ти благодаря. Но не мога.
— Хлапе…
— Не мога да поправя стореното.
— Никой от нас не може.
В отговор Рейт само кимна и отново се обърна с намерението да си тръгне.
Каин го хвана за чистата ръка.
— Все още не съм приключил с теб, хлапе.
Когато Рейт се опита да се отдръпне, Каин бързо уви веригата от оковите си около китката му.
— Пусни ме… — Рейт замахна към него с лявата си ръка, заплашвайки го с черното масло.
Каин изсумтя.
— Давай. Току-що приключи със спасяването на живота ми, а сега се каниш да ме убиеш? Хубаво.
— Какво искаш?
— След няколко минути и без това сигурно и двамата ще бъдем мъртви — отвърна Каин. — Но ако това не стане, ще имам нужда от теб.
— За какво? — попита Рейт, изненадан от странното звучене на гласа си; беше се опитал да вложи презрение, но вместо това долови някаква тъничка нишка надежда.
— Има едно малко момиче. Малко, шестгодишно момиче със златна коса, което много обичаше да се усмихва. Тя харесва красивите дрешки и детските стихчета, и ходи на училище с големите деца…
— Говориш за Фейт.
— Да. Ма’елкот ще я доведе. Искам да я скриеш. Намери някой да се грижи за нея. — Той сви рамене и извърна поглед настрани, а устните му се свиха в горчива линия. — Спаси я.
— Аз? Да спася дъщеря ти? — Рейт бе сигурен, че не го е разбрал правилно. — А ти къде ще бъдеш?
Каин повдигна Косал и огледа проблясващото острие.
— Ще бъда мъртъв. — После остави веригата да падне от китката на Рейт. — Затова имам нужда от теб.
— Вече не съм длъжен да изпълнявам заповедите ти, Каин…
— Да. И това не е заповед, а молба.
Рейт успя единствено да поклати изумено глава.
— И защо да го правя заради теб?
— Няма да го правиш заради мен. Ще го направиш заради нея. Знаеш какво ѝ причиниха. Знаеш какво продължават да ѝ причиняват. Ще го направиш, защото в противен случай ще трябва да живееш с мисълта, че си оставил едно невинно малко момиче да бъде насилено до смърт.
Дъхът на Рейт излизаше горещ и рязък. Отново се беше облегнал на стената и дишаше тежко, а ръката му оставяше размазано петно от черно масло върху боята.
— Но защо мен? — попита той. — Нали и аз съм не по-малко виновен за попадането ѝ в тази ситуация. Аз убих майка ѝ. Как може да повериш живота на дъщеря си на мен?
Каин го гледаше спокойно, непоколебимо и безстрашно.
— Че има ли някой друг тук?
Че има ли някой друг тук? — мислеше си Рейт, докато куцукаше към отворената врата на лимузината. В сянката ѝ седеше детето, привързано към инвалидна количка. До нея двама едри артанци с излъскани като огледала шлемове държаха пищяща и хлипаща възрастна жена, с късо подстригана стоманеносива коса. Тя се дърпаше в ръцете им, умоляваше и заплашваше на език, който Рейт не разбираше.
Вътре в превозното средство, почти сливайки се със сенките, седеше едно същество, което Рейт разпозна; скелетоподобна разядена карикатура на глада. Той бе чувствал това същество в сърцето си. Погледите им се срещнаха и те се познаха.
В очите на съществото проблясваше глад. В очите на Рейт — лед.
Един от артанците с огледални маски безмълвно показа на Рейт как да освободи спирачките на колелата. Той хвана количката за дръжките, които стърчаха над облегалката, обърна се и бутна дъщерята на Каин към слънчевата светлина.
5.
Гледам ги как се отдалечават; Рейт бута количката по Пътя на измамниците, спира за миг, преди да се скрие зад ъгъла на храма на Шентрал Вестителя, поглежда ме за последен път в очите и ми кимва за сбогом.
Двамата с дъщеря ми се изгубват от погледа ми.
Иска ми се да можех да се сбогувам с Фейт.
— И така, получи дъщеря си и живота на последователите си. Но това не са единствените Ми дарове за теб — прогърмява гласът на Ма’елкот. Той протяга ръката си към мен. — Най-великият ми подарък за теб е следният; аз ще купя капитулацията ти. Ще ти позволя да се изправиш пред мен с достойнство. Това е по-скоро сделка, отколкото капитулация: предадена ценност в замяна на получена ценност. Така ще засвидетелствам пред вековете своята любов към теб, Каин; това ще бъде записано във всички…