Особено ме очарова как от купчина символични вехтории се подава тяло и се оказва, че това съм аз.
Аз съм такъв, какъвто винаги съм си представял, че съм, когато тялото ми позволява да забравя достигането на средна възраст: младо и гладко лице, корона от платинени коси около златистите очи на нощен ловец.
Магьосник на първородните.
Сигурен съм, че това се е оказало неприятна изненада за мнозина от крайните фанатици сред благородническото съсловие. Но дори те не можеха да си позволят да протестират твърде шумно: целият столичен гарнизон на имперската армия беше чул как Тоа Сител бе обявил Народите за граждани на Империята, с всички произтичащи от това права и задължения. И поне засега всички, дори фанатиците, носят в сърцата си вдъхнатата им от Самия Бог увереност, че този крехък, лишен от възраст фей е новият им Император.
Още веднъж повтарям — това съм аз.
Някой ден може би, ако си го повтарям достатъчно често, сигурно вече няма да ми звучи толкова странно или толкова ужасно.
И така, наблюдавам го да се случва отново и отново: виждам как Самият Бог чрез своите верни жреци ме извайва от купчина нежива материя и ми вдъхва живот през моите ноздри и това все още ми изглежда абсолютно възхитително и абсолютно ужасяващо.
Това не е единственият момент от записа в Каиновото огледало, който гледам отново и отново; трябва да си призная, че прекарвам голяма част от времето си, преживявайки пак разговорите си с Каин и първата ни среща в Ямата, и цялото останало време, което сме прекарали заедно.
Какъв дар само ми даде той…
Защото това е единственото, недостъпно за моя собствен дар, прехвърлянето: да видя себе си чрез нечии чужди очи. Това е нещо, предизвикващо едновременно смирение и екзалтация.
И в този смисъл не е много различно от усещането какво е да бъда Император.
9.
Лежах на леглото, в което бе умрял един от владетелите на Анхана, а друг се бе събудил от смъртта, и се взирах смаяно в мъжа, който е виновен и за двете.
— Не разбирам — казах аз. — Защо мен? В това няма никакъв смисъл.
— Все още не си имал достатъчно време, за да го обмислиш — отговори ми с лека усмивка той.
После се върна от прозореца и си придърпа един лакиран стол с висока облегалка откъм масата. Обърна го с облегалката към мен и го възседна, напомняйки ми за миг толкова силно на Томи, че очите ми внезапно се напълниха със сълзи.
— Новият Император не може да е само на хората, вече не — рече той. — Всички трябва да работят заедно. Ти вече си Митондион. Народите ще те следват. Но си роден човек, така че благородниците ще те приемат — неохотно, разбира се, но ще помнят, че бог е на твоя страна. Техният бог. А ти ще имаш нужда от него: Слепият бог все още е там някъде и двамата знаем, че той няма да се предаде.
Каин се наведе напред, сякаш искаше да сподели с мен някаква тайна.
— Работата на Императора ще е да защитава Отвъдие. Ти си роден на Земята. Знаеш срещу какво сме изправени. Едно от нещата, които правят Императора велик владетел, е способността да подбира отговорни, способни и честни хора за ръководене на държавните дела. И кой е по-добър от теб? Кой по-добре от теб може да решава спорове и препирните на провинциалните барони? Кой по-добре от теб може да сключва съюзи? Кой ще работи по-усилено? Кого ще го е грижа повече? Мамка му, Крис — кой е по-добър от теб във всичко?
— Но, Хари… — Притискам пръстите си към очите, за да изтрия сълзите. — Но всичко, което върша, се оказва погрешно.
Каин сви рамене, отхвърляйки възражението ми като неудачно — и може би беше прав.
— Вярно, нещата не се развиват така, както очакваш — или както си се надявал, — но погрешно? — Той ми се ухили. — Ще трябва да обсъдиш това с т’Пас.
— Т’Пас… — промърморих аз. — Как е тя?
— Жива е. Отнесе един куршум и сума ти шрапнели на Пътя на боговете, но оцеля. Здрава жена, няма грешка. Но заради цялата тази история леко се чална — сигурно е решила, че в края на краищата аз съм някакъв бог и тя е моят пророк. Така че се е захванала да ми създава църква. Всеки път, когато ѝ кажа да престане, тя свива рамене и ми казва, че уважава желанията ми, но не е склонна да се подчини — завърши той с язвителен тон.
— Т’Пас обичаше да казва, че хората са или овце, или вълци — казах замислено аз, наблюдавайки как облаците минават пред прозореца. — Аз от кои съм, Хари?