— Мен? — Той се засмя. — Аз не нарушавам правилата. Дори не ги забелязвам.
Помня как размишлявах колко си приличат Каин и Рейт и дори го споменах на глас:
— В определен смисъл сте като баща и син.
— Да — изсумтя той. — В недобър смисъл.
— Някога замислял ли си се дали не си му баща? Каза ми, че е незаконен… че майка му е била проститутка в Анхана. А и възрастта му е подходяща. Ти сам каза, че в онези години си бил доста щур.
— Не, не ми е син — отвърна безгрижно той. — Но може да е твой.
Аз го зяпнах с отворени уста и примигнах.
— Сигурно се шегуваш.
— Не. Точно това му е забавното. Майка му е била от Кориш, работила е като проститутка в „Екзотична любов“; по онова време не съм се навъртал там — не можех да си позволя да надникна през шибаната врата, камо ли да си взема момиче. Моето място беше при Фейдър в Лабиринта.
— При Фейдър — повторих с глух глас, връхлетян от спомени. — Помня Фейдър.
— Ами да, вече е мъртва. Ти си работил в „Екзотична любов“, нали?
Кимнах вдървено.
— Помниш ли едно момиче на име Марте? Тъмна кожа, дребничко?
— Марте… мисля, че да.
— Да си я чукал?
— Каин…
— Стига, де, можеш да ми кажеш. Чукал ли си я?
— Аз… не съм сигурен. Може и да съм. Правех много секс в онези години, Хари, и рядко бях трезвен.
— Ами той има твоята фигура. Не знам какъв цвят са били очите ти преди операцията…
— Сини.
Той сви рамене.
— Освен това притежава онази сила на ума и другите глупости, а ти си първокласен магьосник, нали? Трябва да признаеш, че е възможно.
— Да — промърморих аз. — Сигурно трябва.
Всичко това премина през мислите ми, докато го гледах в Голямата зала. Опитах се да го убедя да оттегли молбата си; все пак той не беше мой поданик. Всяко наказание за престъпленията му трябваше да излезе от Съвета на братята, защото той бе запазил поста на Посланик със съответния дипломатически имунитет.
— Не ми говори за закони — каза ми той тогава. — Не искам закони. Искам правосъдие.
Молбата му ме трогна и аз неохотно се съгласих.
— Ето какво ще е твоето наказание, Рейт от Анхана. — Посочих локвата от масло, събираща се върху стъпалото. — Сега ти си проходът за амбицията на Слепия бог да завладее този свят; чрез теб силата му продължава да търси начин да ни отрови. Наказанието ти е да му се противопоставяш с всеки свой дъх и да се бориш ежедневно, за да поправиш вредите, които ни е нанесъл чрез теб.
— Как бих могъл…? — рече той.
— Не можеш. Ще се бориш неуморно до последния си ден с ясното знание, че накрая те очаква поражение. С ясното знание, че ако се пречупиш, нещата, които обичаш, ще започнат да умират.
Той остана един дълъг миг на колене, с наведена глава; след това, без да каже нито дума, хвана подгъва на робата си и забърса маслото, което се беше стекло от ръката му. После опря чело до петното, изправи се и се отдалечи.
Гледах го безмълвно.
— Това беше доста жестоко.
Зад дъбовия трон има една малка ниша. Вътре има стол, който е разположен така, че човекът, който седи в него, да може да гледа през незабележимата шпионка, скрита в гравюрите по стената; сухият, мрачен глас се разнесе точно от тази шпионка.
— Така ли мислиш? Това не беше наказание, а дар — отвърнах тихо аз. — Дадох му цел в живота. Смисъл.
— И на това ако му викаш дар. А следващата Коледа какво? Само картички?
Позволих се да се изкискам тихо.
— Все още ми се иска да ми позволиш да ти дам титла.
— Забрави. Имам други планове. — През последните дни Хари беше започнал да подхвърля завоалирани намеци, че двамата с бога са стигнали до някакъв вид помирение. „Има някои сфери — призна той, — в които интересите ни се пресичат.“
— Хари…
— Престани, Крис. Нали ти казах още първия път… — Когато беше отклонил всяко мое предложение, от Херцог на обществения ред до, както той се изрази, „баронет на задника на географията“ — … ако приема титла от теб, някои хора ще започнат да държат сметка на Империята за нещата, които върша. Повярвай ми, Крис, това не ти трябва. Повярвай ми.
Открих, че наистина му вярвам.
— А какво се каниш да правиш?
Гласът му прозвуча по-топло и аз почувствах познатата лукава усмивка.
— Да създам малко проблеми.
12.
Часовете се превърнаха в дни, които от своя страна станаха седмици. Бях заринат от работа — която най-вече се състоеше в това да откривам на кои благородници мога да поверя воденето на държавните дела в Империята. Освен това помогнах на лейди Ейвъри и лейди Фейт да уредят домакинството си; Франсис Роси, злополучният Актьор, когото двамата с Киърандел бяхме отвлекли навремето, стана помощник на лейди Фейт. Каин му вярва, а новата маркиза има нужда от някой, който не само да я пази и защитава, но и който да превежда английския ѝ на западен диалект. Лейди Ейвъри вече събра значителен брой кадри от бивши Актьори за свои агенти. През тези седмици рядко виждах Каин, и то по мое желание.